Публикувана на
Free access
Summary
През 1913/1914 учебна година като студент в Софийския университет „Климент Охридски" се сближих с родителското семейство на Елисавета Багряна. Тогава тя беше студентката Елисавета Любомирова Белчева, неизвестно момиче от многолюдно семейство - седем деца, което се бореше с оскъдицата. И Появата на сбирката „Вечната и святата" след много години вече я откри пред цялата страна. Аз бях влязъл в тяхното семейство като съпруг на една от сестрите на поетесата. Четях преди песните на Багряна, но появата на сбирката ми даде повод да се обръщам към нея за сведения, които биха ми разкрили някои от условията, наложили и да създаде едно или друго произведение, още повече, че до известна степен познавах условията, при които тя жи вееше и работеше, преди да се ожени и след брака й. Така и сам долавях източниците на някои нейни настроения. Основна причина да си поставя тази задача бе интересът ми, зароден отдавна, към въпроса за обективните и субективните условия за творческите прояви на човека в областта на изкуството, науката, техниката. За мен беше ясно, че Елисавета Багряна етворец от необичаен мащаб. Затова след излизането на всяка нейна сбирка я молех да сподели с мен кога и при какви обстоятелства е написала своите най-хубави стихове или поне по-скоро тези, които на мен най-много се харесваха. Тя с готовност ми даваше сведенията, аз си водех бележки, а след това още същия ден ги написвах по-подробно в този вид, в който се публикуват сега. Стремях се да отразя точно смисъла на получените данни, без да прибавям нищо от себе си. Такива записки приготвих след излизането на „Вечната и святата“, а след това и на „Звезда на моряка". Бележките, които водих за „Сърце човешко", не успях да разработя навреме и те загубиха стойността си.


Кратки сведения за някои от песните на Багряна

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    През 1913/1914 учебна година като студент в Софийския университет „Климент Охридски" се сближих с родителското семейство на Елисавета Багряна. Тогава тя беше студентката Елисавета Любомирова Белчева, неизвестно момиче от многолюдно семейство - седем деца, което се бореше с оскъдицата. И Появата на сбирката „Вечната и святата" след много години вече я откри пред цялата страна. Аз бях влязъл в тяхното семейство като съпруг на една от сестрите на поетесата. Четях преди песните на Багряна, но появата на сбирката ми даде повод да се обръщам към нея за сведения, които биха ми разкрили някои от условията, наложили и да създаде едно или друго произведение, още повече, че до известна степен познавах условията, при които тя жи вееше и работеше, преди да се ожени и след брака й. Така и сам долавях източниците на някои нейни настроения. Основна причина да си поставя тази задача бе интересът ми, зароден отдавна, към въпроса за обективните и субективните условия за творческите прояви на човека в областта на изкуството, науката, техниката. За мен беше ясно, че Елисавета Багряна етворец от необичаен мащаб. Затова след излизането на всяка нейна сбирка я молех да сподели с мен кога и при какви обстоятелства е написала своите най-хубави стихове или поне по-скоро тези, които на мен най-много се харесваха. Тя с готовност ми даваше сведенията, аз си водех бележки, а след това още същия ден ги написвах по-подробно в този вид, в който се публикуват сега. Стремях се да отразя точно смисъла на получените данни, без да прибавям нищо от себе си. Такива записки приготвих след излизането на „Вечната и святата“, а след това и на „Звезда на моряка". Бележките, които водих за „Сърце човешко", не успях да разработя навреме и те загубиха стойността си.