Стихът на Лилиев

Лилиев се появи в нашата литература в началото на века, почти едновременно с Дебелянов. Тогава Яворов изживяваше трагично крушение на своите младежки идеали. Неговият тревожен, неспокоен дух се луташе в кошмарните бездни на безверието. Той беше станал много податлив на песимистичното светоусещане на символистичната естетика. Спонтанно, по необходима вътрешна повеля големият поет проправи път на една за късняла литературна мода, по която се увлякоха поетите от младото тогава поколение - Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Людмил Стоянов, Тео дор Траянов, Гео Милев, Христо Ясенов и други. В своята родина - Франция, тази школа се оформя през 80-те години на миналия век. Всеизвестно е, че в основата на символизма стои найкрайният субективизъм, безперспективната философия на една уморена, изхабена вече психика. Би било обаче грубо вулгаризаторство да смятаме, че представителите на символизма са съзнателни идеолози на буржоазията и крепители на нейния ред. В по-голямата си част те са хора с високи ду ховни пориви, ужасени и отвратени от заобикалящата ги пошлост и хищ ност, които търсят спасение в света на химерите, на самовглъбяването. Символизмът, колкото и да е упадъчен по своята същност, е отрицание на еснафщината, но отрицание пасивно и безвредно за господствуващата система.