Стихът

Лилиев се появи в нашата литература в началото на века, почти едновременно с Дебелянов. Тогава Яворов изживяваше трагично крушение на своите младежки идеали. Неговият тревожен, неспокоен дух се луташе в кошмарните бездни на безверието. Той беше станал много податлив на песимистичното светоусещане на символистичната естетика. Спонтанно, по необходима вътрешна повеля големият поет проправи път на една за късняла литературна мода, по която се увлякоха поетите от младото тогава поколение - Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Людмил Стоянов, Тео дор Траянов, Гео Милев, Христо Ясенов и други. В своята родина - Франция, тази школа се оформя през 80-те години на миналия век. Всеизвестно е, че в основата на символизма стои найкрайният субективизъм, безперспективната философия на една уморена, изхабена вече психика. Би било обаче грубо вулгаризаторство да смятаме, че представителите на символизма са съзнателни идеолози на буржоазията и крепители на нейния ред. В по-голямата си част те са хора с високи ду ховни пориви, ужасени и отвратени от заобикалящата ги пошлост и хищ ност, които търсят спасение в света на химерите, на самовглъбяването. Символизмът, колкото и да е упадъчен по своята същност, е отрицание на еснафщината, но отрицание пасивно и безвредно за господствуващата система.

Имам пред вид сбирките, печатани преди Освобождението, т. е. „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“ и „Избавление“. „Майска китка“ няма да ни занимава, защото тя става обществено достояние много по-късно. В нея са отразени любовните трепети на един момък, който намира опора в своите ранни дирения у френските поети Милвоа, Парни, Дезожие, а и някои румънски автори, както това подробно излага П. Христофоров („Творческото развитие на Иван Вазов"). Контактът с френските и румънските поети ще остане като едно трайно и ценно достояние в поезията на Вазов и особено за формата на стиха. „Румънските поети ми дадоха после размера за много мои стихотворения" - казва поетът пред Иван Шишманов (Ив. Шишманов. „Иван Вазов", с. 33). Вазов отрано има възможност да усвои и френски език и да чете в ориги нал не само Парни и Милвоа, но и Беранже, Ламартин, Юго, под влияние на които усетът му за правилна и звучна мерена реч укрепва. „Тук чрез Горанов - казва поетът - пръв път бях запленен от френската, по-добре от музикалността на френската реч.“ Но Вазов черпи и от други източници. Даскал Партений Белчев, възпитаник на Киевската семинария, се отклонява често от урока и с патос декламира стихове от Ломоносов, Державин, Хомяков. „Руските стихове, които Белчев ни декламираше - признава Вазов, - малко ги разбирах, но обичах да ги слушам и се наслаждавах на музиката на стиха." Калоферската училищна библиотека пък му предлага истински бисери. Учителят Съйков с мъка го откъсва от любимия шкаф“, в който бъдещият поет намира Пушкин, Лермонтов, Жуковски, Фет, Некрасов, наложили по-късно печат не само на поетическото му мислене, но и на техниката на стиха. „Пушкин и Лермонтов са ми откривали тайните на стихотворството, давали са ми уроци по музиката на речта, по красотата на формите“ („За моята си черга"). Най-пряко влияние върху начеващия поет обаче упражняват домашните образци. Още като ученик в Сопотското класно училище той заучава народни песни, пее ги, като им намира „свой глас“, или ги декламира пред другарите си, а стихотворенията от „Смесна китка“ на Славейков помни до късна възраст. Христаки Павлович, Раковски, Войников са първите вдъхновители, под влияние на които се пробужда у 14-годишния юноша „поетическото въображение“ (Шишманов) и без да има и „най-малко понятие от размер“, Вазов пише песните „Крум и Никифор“ и „Преславските развалини", от които той си спомня само началото, напълно достатъчно, за да се убедим, че авторът наистина е нямал „и най-малко понятие от размер, от прозодия“. Това начало все пак е някакво далечно ехо от още неовладян поетически израз.

The present study is the first systematic elaboration of Geo Milev's verse. The all-round development of the poet is traced and divided into periods: from his earliest works (1910-1911) to his last and most brilliant work "September" (1924). For the first time the statistical data and the corresponding conclusions about the rhythm and metre, the rhyme schemes and stanzaic forms of Geo Milev's poetry are based not on representative surveys, but on a complete and specified corpus of 80 texts with 2614 lines. On the basis of a methodology of its own, the study reveals the specificity of Geo Milev's verse, the main characteristics of which are: polymetre, echo rhyme, etc. They distinguish Geo Milev from all previous Bulgarian poets and define him as a founder of our national "vers libre". The study includes also a few tables, rhythmograms, and a chart which all could be successfully used by future researchers of Geo Milev's poetry.