Благородното слово на Бешков

Всеки път, когато мисля за големия художник, в съзнанието ми ярко се очертават силуетите на неговите многобройни герои. И наред с тях възкръсва образът на незабравимия Бешков. Не зная защо, ала най-ярко се очертават неговите полупрозрачни, жилави и дълги, много дълги пръсти. Такива изящни и гъвкави пръсти, силни и подвижни пръсти, срещнах за първи път у Илия Бешков. В тях имаше нещо благородно и изискано, галантно и нежно, изключително и властно. Тези пръсти играеха с еднаква вещина по кръг лите отвори на неброените му свирки, дудуци, двоянки и цафари, които вадеше от вътрешния джеб на сакото си. С тях държеше забележителното острие на пи сеца, който не познаваше покой. С тях барабанеше по дайрета, тъпани и по слу чайни предмети и като заситнеше заме стваше барабана. Тези пръсти са държали дълго време и молива, с който той е на писал своите оригинални есета за равноапостолите Кирил и Методий или за народната песен, за Паисий Хилендарски или за дякона Левски, за богобореца Христо Ботев или за огнения пророк" Георги Димитров, за Стамболийски или Коларов, за двубоят Алеко - Бай Ганьо или за многобройните му приятели - Никола Маринов, Иван Милев, Пенчо Георгиев, Константин Петканов, Александър Божинов, Руска Маринова, Александър Стаменов и за много други... Бешков е записвал много свои хрумвания за изкуството, сентенции за живота, афоризми за човеш кото битие, своите „шеги", в които се съ държат толкова мъдрост, мъка и гордост.