Алеко Константинов и българската литературна критика

Големите творци на художествени ценности са малцината беляза ни от съдбата люде, които надживяват своето съвремие, прекрачват границите на много страни, привличат вниманието, извикват възхищението и признателността на не едно поколение. Голямата обаятелна сила и непреходна значимост на тези творчески личности са толкова позначителни и всеобхватни, колкото по-органическа е връзката между художествени завоевания и обществено поведение, между идейно-естетически прозрения и гражданско-етични тежнения. Такива хора като маяк привличат погледите на всички, които живеят с поривите на един по-интензивен живот, обладани са от по-високи идеали за социален напредък и нравствено издигане. Читателите от различни поколения и епохи се обръщат към делото на подобни творци, за да се сродят с онова, до което са се домогнали като художници и граждани. Опознаването на техния мисловен и емоционален свят, на техните изпитания, прозрения и завоевания служи като опора и предпоставка за по-нататъшно възмогване на националната и общочовешка литература и култура. Такава обаятелна личност представлява несъмнено и големият гражданин-хуманист и писател-реалист Алеко Константинов.