Изкуството и източникът на красотата

Ив. Астахов, А. Егоров и други съ ветски естетици са начело в борбата за действителна марксическа постановка на въпроса за естетическото и красотата, срещу субективистките отклонения на „обществениците" - една голяма група теоретици, добили популярност и у нас. На нашите общественици" се противопостави неотдавна и акад. Т. Павлов (в. „Нар. култура" от 8. VI. т. г.). Систематичният, макар и неголям труд на Ив. Астахов внася повече яснота в постановката на въпросите. ВСИЧКИ ГОВОРЯТ ЗА ЕСТЕТИЧЕСКОТО но ... ЩО Е ECTETИЧЕСКОР Авторът прави аналогия с една мисъл на Белински, който пише за своето време, че всички говорят за народност, но „малцина си дават сметка що енародност, ма кар думата да изглежда проста и разби раема". И се заема да разгледа отноше нието между практическо и естетическо, за да обясни същината му. Ив. Астахов епристъпил към изслед ване естетическото чрез разкриване същ ността на изкуството по известния Марксов метод за търсене спецификата на яв ленията във висшите им форми на проява. Авторът започва с изследване широкия смисъл на понятието изкуство": „Във всяка област на човешката дейност съще ствува такава степен на владеене трудовите навици, такова умение за приложе нието им, което най-добре съответствува на определена цел, замисъл." И прави извод, че изкуство - е умението да се достига високо качество, съвършенство" във всяка дейност.