Критика на екзистенциалистката концепция за личността

Целият свят е затвор и Дания е най-лошото от неговият подземия". Така Шекспир чрез своя герой Хамлет определя състоянието на света, състоянието на съвременността, същността на своята епоха. Но затворът и подземията могат да бъдат разрушени, да бъдат взривени. Може да се разруши дори затворът на затво рите - Бастилията. Не изведнъж, но все таки хората се научиха на такова революционно разрушение. Обаче подземието, в което сега епопаднало човечеството, ебезизходно. Няма вход! Няма изход! Няма живот, защото той е обезсмислен от смъртта, която всичко зачерква. Няма смърт, защото само живеещият може да умре. Няма път, защото нито един от тях не извежда от този омагьосан кръг Има Абсурд, има Нищо, има „съществувание" на света - безсмислено, безкрайно, празно. И сега хората не живеят, а само съществуват.