Из съветските книгохранилища и архивни фондове

За влиянието на руската литературна и обществена мисъл върху развитието на българската култура и революционно-демократичното формиране на изтъкнати дейци през епохата на Възраждането е писано много. Понякога обаче това въздействие се проследява твърде общо и меха нистично, без да се вземат под внимание редица факти, които имат непосредствено значение за творческото изясняване на определени страни от дейността и идеологията на даден писател или обществе ник. Разбира се, в случая е необходимо преди всичко цялостното проучване на Руския периодичен печат, на художествената и друга литература през XIX в., задача изключително трудна и почти неосъществима без колективните усилия на литератори, историци, фолклористи, фи- лософи. Затова толкова по-ценни се явя ват изказванията и бележките на някои наши възрожденски дейци в техни произведения или в оцелелите им архиви за конкретни прояви от руския културен и политически живот, за интересите им към определени литературни и научни произведения. Не по-малко внимание заслужа ват и каталозите от техните библиотеки, които илюстрират предпочитанията им към известни автори. Затова като надежд ни ориентири за по-целенасочени проучвания в библиотеките и ръкописните фондове на Москва и Ленинград ми послужиха обстойните бележки от архива на Любен Каравелов, както и каталога от несъхра нената му библиотека, отпечатан в Известия на НБ „Васил Коларов". Тези библиографски указания не стесниха задачата ми - проучването на руската литература и кул- тура през 60-70 години на XIX в. - да се движи изключително около Каравелов. Като се имат предвид енциклопе дичните интереси на редактора на „Сво- бода" и „Независимост“, твърде лесно Може да се разбере, че запознаването с конкретни страни от идейната и културна обстановка, при която той е живял и творил в продължение на десет години, дава възможност на изследвача да почувствува стремежите и вълненията и на останалите ни възрожденски книжовници, получили образование в Русия. Достатъчно е да отбележим само, че 502 от съ 132 държащите се 821 книги и списания в библиотеката на Каравелов са руски, незначителна част от която е запазена в НБ „Васил Коларов". В Каравеловата библиотека са се намирали много от произведе нията на революционните демократи Бе лински, Херцен, Некрасов, редица съчи нения на Пушкин, Гогол, Лермонтов, ценни естествено-научни и други изследвания. Всичките, заедно със стотиците още заглавия на отделни произведения или статии, които Каравелов е библиогра фирал, дават пълна представа за богатството и многообразието на руския живот по онова време.