архивни

За влиянието на руската литературна и обществена мисъл върху развитието на българската култура и революционно-демократичното формиране на изтъкнати дейци през епохата на Възраждането е писано много. Понякога обаче това въздействие се проследява твърде общо и меха нистично, без да се вземат под внимание редица факти, които имат непосредствено значение за творческото изясняване на определени страни от дейността и идеологията на даден писател или обществе ник. Разбира се, в случая е необходимо преди всичко цялостното проучване на Руския периодичен печат, на художествената и друга литература през XIX в., задача изключително трудна и почти неосъществима без колективните усилия на литератори, историци, фолклористи, фи- лософи. Затова толкова по-ценни се явя ват изказванията и бележките на някои наши възрожденски дейци в техни произведения или в оцелелите им архиви за конкретни прояви от руския културен и политически живот, за интересите им към определени литературни и научни произведения. Не по-малко внимание заслужа ват и каталозите от техните библиотеки, които илюстрират предпочитанията им към известни автори. Затова като надежд ни ориентири за по-целенасочени проучвания в библиотеките и ръкописните фондове на Москва и Ленинград ми послужиха обстойните бележки от архива на Любен Каравелов, както и каталога от несъхра нената му библиотека, отпечатан в Известия на НБ „Васил Коларов". Тези библиографски указания не стесниха задачата ми - проучването на руската литература и кул- тура през 60-70 години на XIX в. - да се движи изключително около Каравелов. Като се имат предвид енциклопе дичните интереси на редактора на „Сво- бода" и „Независимост“, твърде лесно Може да се разбере, че запознаването с конкретни страни от идейната и културна обстановка, при която той е живял и творил в продължение на десет години, дава възможност на изследвача да почувствува стремежите и вълненията и на останалите ни възрожденски книжовници, получили образование в Русия. Достатъчно е да отбележим само, че 502 от съ 132 държащите се 821 книги и списания в библиотеката на Каравелов са руски, незначителна част от която е запазена в НБ „Васил Коларов". В Каравеловата библиотека са се намирали много от произведе нията на революционните демократи Бе лински, Херцен, Некрасов, редица съчи нения на Пушкин, Гогол, Лермонтов, ценни естествено-научни и други изследвания. Всичките, заедно със стотиците още заглавия на отделни произведения или статии, които Каравелов е библиогра фирал, дават пълна представа за богатството и многообразието на руския живот по онова време.

Based on unpublished archive materials, the study deals with the topic of the so-called "Karjiev case", which, without leaving any important traces in the humanitarian ideas in Bulgaria, is one of the indicators of the forthcoming "humanitarian fever" and without which its ethnology could hardly be explained. The extrapolation of the not quite definitive "Beron's complex" to the metaliterary practice in Bulgaria from the beginning of the 20th century up to the late 1940s aims at the metaphorical strengthening of our idea about the fateful, but not quite logical, difference between the literary language and the language of its conception. It prompts at the idea that the inventive "uniformity" between them, based on native accumulation, could only be seen in the 1960s and the role of people like Krum Karjiev is particularly important from a historical point of view.