завръщане

В краткия период на победа и разочарование от победата в борбата за духовна независимост, между 1870 и 1873 г., Петко Славейков написа три поетически произведения, които станаха венец ва неговото поетическо дело - Не пей ми се“, „Жестокостта ми се сломи“ и „Изворът на Белоногата". През тези години той е писал и други стихове, но те повтарят познатите дотогава мотиви в неговата поезия, не носят ослепителната новота на поменатите както по дух, така и по израз.

Има писатели, верни другари в детските и юношеските години, към чиито книги рядко посягаме в зрялата си възраст. Те остават някъде далече, в обетованата земя на детството, и за да съхраним очарованието на спомена за тях, е може би по-добре да не ги препрочитаме. Сред тях се срещат и сръчни писатели като Карл Май, Майн Рид, дори Жюл Верн. Но има писатели, чиято магия не отлита с детската или юношеската възраст, които преоткриваме с наслада през всеки сезон на своя живот. Някои ги беше нарекъл „вечни спътници на човече ството". Сред тях предно място заема вълшебникът на приказката Ханс Кристиян Андерсен. Първия досег с неговия приказен свят детето има, преди още да се е научи ло да срича. „Огнивото“, „Храбрият оловен войник“, „Дивите лебеди“, „Каквото направи дядо, все ехубаво" - това е само началото на поредицата от Андерсенови приказки, които слуша със светнали от вълнение очи всеки малчуган в детството си. Преди да узнае нещичко за биографията на великия датски писател, всяко дете научава за клетата участ на малката кибритопродавачка, умряла от студ в новогодишната нощ, запаметява мъдрата притча за грозното пате, превър нало се в разкошен лебед, смее се над глупавия цар, който се разхожда гол из улиците на престолния си град и си въобразява, че показва новите си дрехи Всеки читател има свое неповторимо запознанство с приказния свят на Андерсен. Много често това запознанство означава и първа среща с необятния свят на литературата. Щастие е, когато малкият човек прекрачва прага на този свят, подкрепян от дружелюбната ръка на чародей на словото като Андерсен. В прекрасното си есе „Великият празник" К. Паустовски, изпитал сам благотворното му въздействие, възкресява спомена за първата си среща с него в навечерие то на ХХ в. Не всеки може да има необикновения шанс на Паустовски и, разбира се, неговото забележително перо, за да възкреси спомена за първата си сре ща с Андерсен. И C Великият руски писател Чехов, който високо ценял приказното творчество на Андерсен, особено много подчертавал неговата достъпност и за възрастни, за деца. Заедно с Гогол той го поставя сред авторите, които с удоволствие се четат от всички възрасти. Самият аз си спомням, че още не умеех да чета, когато любима приказка ми беше „Огнивото", която слушах многократно неизмеримо удоволствие. Тридесетина години по-късно същата ситуация се повтори в моя дом с тази разлика, че аз я четях на неуморимите си синове. Спомням си, че особено удоволствие ми доставяха хитрините на умното куче, което измамва царедворците, като начертава тебеширени кръстове върху всич ки къщни врати. Цял треперех от възбуда, когато покачваха смелия войник на бесилото, и ликувах, когато верните му кучета го избавяха от сигурна смърт.

В първата част на тоя анализ разгледахме единството на „Цената на златото“ и „Завръщане“, което се изразява не само в пряко приемствените, но и в особените диалогични отношения на двете книги. Времето на големи общонародни идеи, на могъщи духовни пориви и безвремието на една безкрила действителност определят полюсите на художественото познание в дилогията на Генчо Стоев. Опитахме се да очертаем и основните принципи в поетиката на произведението, дълбоката връзка между художествена система и обект на изображение. В „Цената на златото" историята подкрепяше човешкото у човека, изгаряше мостовете назад - към робския морал и робската психика, опровергаваше илюзии, преобразяваше характери, издигаше високото и поваляше низкото. Историята твореше нов човек, който сам бе способен да твори свободно своята история. Чрез изпитанията и страданията времето носеше надежди и проправяше път към нови ценности. Но още първата фраза в „Завръщане" попарва тия надежди. Тук времето не подкрепя високите стремления на личността. Историята създава нови трагедии - на потъпканите идеи и поруганата нравственост, водят се нови битки с различни средства, и победите, и пораженията имат други стойности. Надеждите, родени от светлата трагичност на националната революция, тук са заменени от други чувства и други упования - мъчителни, но единствено възможни. Действието в „Завръщане“ се отнася към първите едно-две десетилетия след Освобождението, когато след съсипните и големите несбъднати пориви се появява полунезависимото Княжество България. Главен герой еПавел, големият син на хаджи Враньо, смелият и решителен поборник от „Цената на златото". Няколко незавършени сюжетни ходове от първата повест сега са доведени докрай и осмислени, мотивирано енеговото възкресение изпод развалините на църквата, съвършено пряк вид придобива внушението, че баба Гюрга е подкрепяла не само мъртвите, но едавала сила и на живите. Страстният републиканец Павел Хадживранев е княжески градоначалник в Пловдив, за да може негово височество да 1. Вж. Димитър Кирков. Цената на духовната победа. - Литературна мисъл, 1981, кн. 1, с. 74-104. 42 демонстрира единството на политическите сили в страната. Бившият въстаник е искра, отхвръкнала от битките за национална свобода в едно време, за което народният поет възкликва: „Как падат бързо в прах идеали!"