Андерсен

Има писатели, верни другари в детските и юношеските години, към чиито книги рядко посягаме в зрялата си възраст. Те остават някъде далече, в обетованата земя на детството, и за да съхраним очарованието на спомена за тях, е може би по-добре да не ги препрочитаме. Сред тях се срещат и сръчни писатели като Карл Май, Майн Рид, дори Жюл Верн. Но има писатели, чиято магия не отлита с детската или юношеската възраст, които преоткриваме с наслада през всеки сезон на своя живот. Някои ги беше нарекъл „вечни спътници на човече ството". Сред тях предно място заема вълшебникът на приказката Ханс Кристиян Андерсен. Първия досег с неговия приказен свят детето има, преди още да се е научи ло да срича. „Огнивото“, „Храбрият оловен войник“, „Дивите лебеди“, „Каквото направи дядо, все ехубаво" - това е само началото на поредицата от Андерсенови приказки, които слуша със светнали от вълнение очи всеки малчуган в детството си. Преди да узнае нещичко за биографията на великия датски писател, всяко дете научава за клетата участ на малката кибритопродавачка, умряла от студ в новогодишната нощ, запаметява мъдрата притча за грозното пате, превър нало се в разкошен лебед, смее се над глупавия цар, който се разхожда гол из улиците на престолния си град и си въобразява, че показва новите си дрехи Всеки читател има свое неповторимо запознанство с приказния свят на Андерсен. Много често това запознанство означава и първа среща с необятния свят на литературата. Щастие е, когато малкият човек прекрачва прага на този свят, подкрепян от дружелюбната ръка на чародей на словото като Андерсен. В прекрасното си есе „Великият празник" К. Паустовски, изпитал сам благотворното му въздействие, възкресява спомена за първата си среща с него в навечерие то на ХХ в. Не всеки може да има необикновения шанс на Паустовски и, разбира се, неговото забележително перо, за да възкреси спомена за първата си сре ща с Андерсен. И C Великият руски писател Чехов, който високо ценял приказното творчество на Андерсен, особено много подчертавал неговата достъпност и за възрастни, за деца. Заедно с Гогол той го поставя сред авторите, които с удоволствие се четат от всички възрасти. Самият аз си спомням, че още не умеех да чета, когато любима приказка ми беше „Огнивото", която слушах многократно неизмеримо удоволствие. Тридесетина години по-късно същата ситуация се повтори в моя дом с тази разлика, че аз я четях на неуморимите си синове. Спомням си, че особено удоволствие ми доставяха хитрините на умното куче, което измамва царедворците, като начертава тебеширени кръстове върху всич ки къщни врати. Цял треперех от възбуда, когато покачваха смелия войник на бесилото, и ликувах, когато верните му кучета го избавяха от сигурна смърт.