Възрожденският

Истинското му име е по-простичко и неблагозвучно. Кръстен е Жеко, Жеко Петров о село Пишмани, Старозагорско. Ако беше останал чирак в грънчарницата на брат си Тоньо или в сапунджийницата на другия си брат Йовко, сигурно нямаше да променя името си. Но той става пътешественик, отива на хаджилък, учи при Неофит Рилски, после завършва Оде ската духовна семинария, залавя се да пише и превежда, в Петербург и Москва се среща с видни сановници, с професори, писатели и владици, търси помощ за поробеното си отечество. Захари Княжески е звучало несъмнено по-добре, по-тежко. С това име енергичният българин сякаш представлявал по-убедително своята страна с потъпкана, но още незаличена в паметта слава. Фигурата на Княжески е очертана в общи линии още от проф. Иван Шишманов, който го нарича „оригинален и много заслужил мъж на нашето по-късно възраждание“. Но напосле дък станаха известни голям брой-нови факти, свързани предимно с пребиваването на Княже ски в Русия. Предлага ни ги например публикацията на Цвета Унджиева „Документи по Българското възраждане в съветските архиви“, съдържаща тринадесет писма на 3. Княжески (до М. П. Погодин, П. А. Плетньов, Н. А. Попов, А. Ф. Велтман и Д. Кирович). 2 Богат архивен материал е включен и в статията на съветската изследователка Л. В. Селиванова „Новая страница болгаро-русско-украинских связей (Неизвестные факты о жизни Е. П. Гребенки 3. Княжеского). "3 Селиванова е открила писма на българския просветител до княз В.Ф. Одоев ски, писмо от този известен руски филантроп до украинския баснописец Евген Гребинка препоръка за Княжески. В статията се говори и за връзките на нашия възрожденец с П. С. Билярски, Ю. Ф. Самарин, А. С. Хомяков, А. А. Куник и др. и C От своя страна можем да добавим сега сведения за дейността на Княжески, които се съ държат в четирите му извънредно интересни писма до О. М. Бодянски, както и в препоръчителните писма до Бодянски от Н. Н. Мурзакевич и И. И. Срезневски. Много любопитно е и писмото на Княжески до К. В. Прохоров. Новите документи дават възможност да бъде обхва ната не само дейността на Княжески, свързана с учебното дело и черковния въпрос. Той е ратувал упорито и за просветата на жените, за широко разпространение на знания в областта на земеделието и занаятите. Немалък интерес представлява и неговата преводаческа и изда език и телска дейност, възгледите му по въпросите на българския книжовен правопис. Жеко Петров е роден през 1810 г. Останал без баща, от малък трябвало да чиракува. Биографите му разказват как жаждата за знания надделяла над всичко и Жеко тръгнал на училище. Най-напред в Стара Загора, после в Търново, та дори и в Света гора. През 1832 г. го виждаме пак в Стара Загора, но вече като учител. Освен жаждата за знания присъща му била и страстта към пътешествия. Ходил в Сирия, после в Ерусалим на хаджилък, стигнал до Северна Африка. Обиколил Гърция, Черна гора, Сърбия, Влашко и Молдавия. Бил двадесет и две годишен, когато отишъл в Габрово при Неофит Рилски да усвои взаимоучителния метод на преподаване Вече зрял мъж, не ще да е бил от най-кротките ученици, та Неофит отбелязва на 26 февруари 1836 г.: „Тогда карал я и Захарию за его проступки. "

Различни са подходите и източниците при проучването на възрожденската литература и култура, на отделните жанрове и писатели, на формиращия се литературен вкус. Основни извори за изследователите са тематично разноо бразните издания и периодичният печат, мемоарите и архивните фондове. Твърде рядко обаче при изясняването на конкретни или общи въпроси, на литературните спорове и тенденции се взема под внимание предговорът. Голяма част от възрожденските самостоятелни издания са с предисловия. Някои от тези предисловия са наивни и шаблонни, с незначителна познавателна и обществена стойност. В много от тях обаче има интересни факти, подхващат се проблеми, свързани с развитието на българската национална литература и култура, на националната психология и характер. Непълноценно ще бъде изследването на конкретно произведение, ако се пренебрегнат подбудите, гражданските и творческите импулси на неговия автор. За тях той обикновено загатва или говори в предговора. И често поставя въпроси, които днес наричаме методологически и по които се изказва находчиво, компетентно и трезво независимо от не дотам солидното му образование. Всичко това наложи проучването, систематизирането и издаването на възрожденския предговор, който е интересно четиво, богат извор за факти,хрум- вания, изследвания не само за литературоведи и езиковеди, но и за педагози, социолози, физици, химици, математици.

The text interprets priest Mincho Kuntchev's "Vidritsa" as a classical book of the Bulgarian Revival in the light of its methodological commitment to building representative plots about the Balkan cosmos. The emphasis falls in its culture-generating as well as literary role.