Submitted on
Библиографски раздел
Статии

Разказвачът Матвей Вълев

Free access
Статия пдф
3203
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Първата книга на Матвей Вълев „Прах след стадата" (1937) се родния книжен пазар в една особено немилостива за националната ни литера тура година, през която един подир друг внезапно си отиват от този свят тол кова много литератори с най-ярко присъствие в обществения живот. Мара Бел чева през март, Любомир Милетич през юни, след това Йордан Йовков, Димитър Подвързачов, Антон Страшимиров... Покрусената общественост показва по страниците на тогавашния печат своето нескрито униние. Толкова много смърт в една само година кара всички да си припомнят отново и предишните скъпи загуби: не престават да се появяват материали от и за починалия през декем ври по-предната година Асен Златаров, много се пише и по повод петгодишни ната от ранната и драматична смърт на Борис Шивачев... През трийсет и седма е обеднял и литературният печат. Осезаемо е отсъствието на издания с характера на РЛФ, „Жупел“, „Фронт на трудовоборческите писатели"; няма ги „Нова литература“, „Кормило"; нервният нрав на литературното ежедневие се е опазил почти само по страниците на „Литературен глас"; творците, които не могат да си позволят да се появяват в недостижимия „Златорог", са прину дени да дирят други трибуни по кътовете за литература и изкуство на всевъз можните обществено-политически, информационно-икономически или специали зирано-ведомствени издания в столицата на царството и навсякъде из амбициоз ната провинция. И пак добре, че ги е имало! Удивително малко са през трийсет и седма и ония бляскави книги, за които да се заговори особено настоятелно в критическите отдели на вестниците и списанията - книги, които да останат трай но, да останат завинаги в историята на литературата ни. По това време Матвей Вълев е на път да закръгли трийсет и петте. И това изненадва. Толкова късен дебют в ония времена не може да не постави ред въ просителни. Името на този писател е било вече добре познато от периодиката, в която той се бе появил шестнайсет-седемнайсет години преди това. Между временно много от връстниците му, с които бе започнал да публикува някога, са се представили със самостоятелни книги: Светослав Минков, Борис Шивачев, Александър Гиргинов, Фани Попова-Мутафова, Ангел Каралийчев... Книги имат и сравнително по-младите от него Никола Фурнаджиев, Тодор П. Ценков, Христо Радевски, Георги Караславов, Орлин Василев, Илия Волен, Недялко Месечков, Паулина Станчева, Младен Исаев, Боян Болгар, Спас Кралевски, Ст. Ц. Даскалов... При това тук изобщо не вземам пред вид неизброимите ле

    Ключови думи
    Разказвачът, Матвей, Вълев
Submitted on

Към 40-годишнината от социалистическата революция в България

Библиографски раздел
Към 40-годишнината от социалистическата революция в България

Наблюдения върху творчеството на Димитър Вълев

Free access
Статия пдф
3493
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Още с първите си сборници разкази „Покрайнини“ и „Ние, величествата" Димитър Вълев представи в оформен, цялостен вид своеобразието на творческото си виждане. Двете книги откриха и предпочитаната територия на писателя - селото, което познаваше много добре, бе живял там и го носеше като нещо съкровено у себе си. Те ни дават и една точна представа за творческата амбиция на Вълев да напише хроника на своето време", в която да се долавят извивките на изменящия се живот, да се усетят топлите багри на Юга, където „небето потъва дълбоко и се разтваря в сини вирове, а по платното през ментовите ниви бягат безплодни пътища и се спират в едно бозово петно - село Армудово". Усетът към невидимото в личността, способността да затваря в една или друга сентенция особеностите на своите герои успешно насочват художестве ното изложение към точната психологическа оценка за света и за хората, за сьбитията и за индивидуалните човешки състояния. Затова присъствието на постоянен персонаж - стария Постолов, секретаря Сашко, старшината Яшов и др. - в двете книги ерезултат не само от стремежа на Вълев към единство на художествената действителност, към обемност на внушението, но най-вече от спецификата на творческата, идейно-художествена задача - да се уловят основните посоки на скритото дълбоко във всекидневието на селското битие историческо движение, неизменното и постоянно изменящото се, стабилността на социално-политическото и нравствено-психологическото. Това впрочем опре деля и силно изразения психологически характер на неговото повествование, амбицията да се търсят полюсните състояния както в света на отделната личност, така и в отношенията й с другите. Една трудна задача, която Вълев съ умява да реши благодарение на овладяната диалектика на смешното и тъжното: неговите герои се смеят над себе си, но и не забравят да преценят недостатьците на другите и не бягат от директния сблъсък с тях. Вълев обаче не се увлича по оригиналните обрати на комичното, не се стреми да изненада читателя с остроумието си; неговата творческа цел е друга: в тази именно съвместимост на смешното и на тъжното да открие критичната самопреценка на героя, която се разгръща като активно отношение към света.
Subscribe to Вълев