спомена

„Видял съм и съм преживял много хубави и лоши неща. Но споменът за никое от тях не ме вълнува тъй дълбоко и не ми е тъй скъп, както споменът за дните, когато тичах бос подир воловете, а къпините режеха краката ми или сви рех със свирката си и гледах към далечните снежно-сини върхове. Когато вие пораснете и детинството ви остане далеко зад вас, ще разберете тия мои думи“ - обобщава Асен Разцветников две-три години преди смъртта си. Освен в стиховете си поетът се връща към мисълта за детството си - разказвайки за него или преценявайки отделни моменти от него - и в интервюто си от страниците на ЛИК през 1935 г., и в друго интервю от 30-те години. Двадесетте, тридесетте, краят на четиридесетте - от творческо естество това са различни години в общия път на Асен Разцветников. А първото ретроспективно позоваване на детинството откриваме още в стихотворението му „Посвещение" от книгата „Жертвени клади" - едва около едно десетилетие, след като е напуснал родния дом и родното село, приласкан и изкушен от познанията, които му предлага градът. В потока на времето десетина години почти нищо не значат, но свързани с конкретния човек, те се насищат с индивидуално преживяно време, с индивидуално покорени идеи и събития, нанизани в онази лична броеница от мигове, която общо наричаме биография. Тази кратка хронологична справка очертава в съвсем общи граници биографията на спомена. С други думи, биографията на онези тласъци към отминалото детинство, които за Асен Разцветников нямат случаен характер, а определят и съпътствуват съдържанието на възловите моменти от личностното му и творческо съществуване. Стихотворението „Посвещение“ е писано, след като вярната клетва „в ранен час" е отдавна изречена и Ас. Разцветников има вече съществени общест вено-политически преживявания, а в момента живее живота на преследван поет, пряко свързан с протичащите през есента на 1923 г. събития. „Вампири ходят в нощта. Черни кръстове. Бесилки. Коленичи, майко, и целуни хилядите гробове, черните гробове и бесилките, чиито ръце са лепкави и отровни като змии. Коленичи, майко. “З Гордост и дързост има в присъствието на Разцветников в София, по време на самото въстание, в сътрудничеството му в първите след 23 септември „опозиционни“ издания, в печатането на стихове и издаването им в 1 Асен Разцветников. Най-скъпият спомен, предговор. - В: Юначина. С., 1970 (пред говорът е с дата 1949 г.) 2 При нашите поети. - ЛИК, бр. 20, 1935; Литературна мисъл, 1970, кн. 6. 3 Асен Разцветников. - Лъч, 6 ноем. 1923. 4Според един „обяснителен“ текст, който Разцветников пише през 1949 г., той се връща в столицата от Драганово на 15 септ. 1923 г. по партийно поръчение и първото издание, в което той започва да сътрудничи, е в. „Лъч" с първи брой от 23 окт. 1923 г.; следва сътрудничеството в „Звезда", сп. „Нов път" и т. н.tag 57 отделна книга - първата сред септемврийските книги на Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев, предшествуваща също и поемата „Септември" на Гео Милев. Предизвикателството към господствуващите еповече от очебийно дори в няколкото само реда, допълнени на корицата след конфискуването и освобож даването на „Жертвени клади“ през април 1924 г. - „Почти във всички екзем пляри има измачкани, скъсани и зацапани листа: това са следи от свободата на печата. Прося извинение от читателите. "