специфични

През ХІХ-ХХ век отношението на литературата към митологията представлява опит на съзнателно, съвършено неформално, нетрадиционно изпол зуване на мита (не неговата форма, а неговия дух"), понякога придобиващо характер на самостоятелно поетическо митотворчество". Митологическото мислене, макар да е характерно за човека от дълбоката древност и за архаичните култури, в качеството си на ниво или фрагмент" може да присъствува в найразлични култури и особено в литературата и изкуството, които са генетически задължени на мита и имат с него редица общи черти. Възкресяването на мита, стремителният процес на ремитологизация не носи характер на апологетика, на признаване на мита като вечно живо начало, което не е изгубило своята практическа функция и в съвременното общество. Според редица изследователи на мита и на съвременните митологични елементи в литературното творчество, активното обръщане към митологията започва от десетте години на двадесе тия век. a B Николай Райнов се оказва в началото на този процес. Той улавя тенденциите към възраждане на мита, към предаване чрез него на сложните многовалентни обществени процеси, разбира възможността митът да се използува като средство за разобличаване на социални явления и за обхващане на общочовешки извънвременни нравствени категории. Ранното му запознаване с древните култури, неговите теософски възгледи, влиянието на символистичната естетика, която митът и митотворчеството представляват съдържателен светогледен компонент, провокират интереса му към митологичната структура за изобразя ване на действителността и за изразяване на схващанията му за ценностите, които са в основата на световната еволюция. Една от позициите на съвременните митолози е, че всяко съждение, възникващо независимо от опита и несъвпадащо с резултатите от научната проверка, може да се третира като „мит“. Според Николай Райнов самата наука признава, че още не е опознала всичко, но надява да го опознае след време. За всеки наблюдател е ясно, че в природата има някакво разумно начало, че природните закони са установени строго логично и са неизменни, че има всеобщ планомерен развой на живота и формите му. Додето човек не опознае научно това разумно начало в света, никой няма право да му забранява да има към него отношение, каквото му диктува сърцето "