Преводаческото

Едно от най-интересните събития в културния живот на Полша през тази есен беше първият международен конгрес на преводачите на полската художествена литература (първа проява от този род в социалистическите страни), състоял се от 4 до 12 ноември т. г.. По покана на Агенцията на авторите пристигнаха във Варшава над 60 души (от СССР и социалистическите страни, от скандинавските държави, от Англия, Франция, Италия, ГФР, Южна и Северна Америка, Монголия, Япония и Израел), между тях и изтъкнати поети и писатели, които на 32 езика превеждат полската художествена литература. Целта на конгреса беше полската страна да даде израз на своята благодарност и признател ност към тези, които със своя труд запознават чуждестранните читатели с постиженията на полската литература, и да им даде възможност да се запознаят с живота в Полша, да влязат в тясна и непосредствена връзка с писателските среди и да опознаят по-отблизо проблемите на литературното развитие в Полша.

На него е посветила монографията си полската литературна историчка Тереза Домбек. Като няколкогодишна преподавателка по полски език в Софийския университет, тя отблизо се запознава с българската литературна традиция, с развитието на общокултурните и литературни контакти между двата славянски народа - българския и полския. Проучвайки рецепцията на полската литература в България, научноизсле дователският и поглед се е спрял на едно от най-интересните явления в историята на българо-полските литературни връзки - пре водаческата и популяризаторската дейност на нашата изтъкната поетеса Дора Габе. Докато историята на българо-полските литературни отношения през Възраждането е предмет на доста изследвания у нас, на новата рецепция на полската литература са посветени само няколко проучвания за отделни писатели. Нашата полонистика е все още длъжник по отношение на редица въ проси от българо-полската литературна взаимност.