Петко Р. Славейков и сръбската литература

Творческото развитие на Петко Славейков предоставя на литературния историк изключително богат материал за обществено-политическите и културни условия, при които се създава и развива така бурно нашата художествена литература от периода на възраждането. През 40-те години на миналия век, когато у бъдещия автор на „Не пей ми се“ и „Жестокостта ми се сломи" сесе поражда силната амбиция да се яви от части полезен" на народа си, възрожденската ни поезия още няма свои национални худо жествени традиции. Петко Славейков чете с увлечение Паисиевата история, опитите на първите наши стихотворци и всяка новобългарска книга, вдъхновява се от патриотизма на авторите им, които разгарят и у него страст за книжовна дейност. Постоянна та му връзка с народа, усърдното събиране на народни песни, пословици и приказки, собственият му живот на работник и учител пораждат у поета много идеи, откриват му разнообразни теми и сюжети за художествено творчество. Славейков търси в родната - литература образци, от които да се поучи; съветва се със свои познати и приятели; чете с интерес достъпните му гръцки, сръбски и руски книги. Извлечените знания от родната патриотична литература щастливо се допълват с онова полезно художествено четиво, което му предлагат други национални литератури, най-вече руската. „Любезни Еднородци! - обръща се той към своите сънародници в едно обявление от 1847 г. - Явна е ползата от прочитането на книгите, знайна же е и скудостта в книгите на българскийят язик. Това катадневно мя е скорбило, то мя и побудило да ся хвана у пе рото да приведа Писмовникът Курганов, единадесятопътя печатаната книга в Росиа, без граматиката, и разделих я, както си е разделена, на две части, понеже е книга много голяма. И издавам обявление сега само за първата част, която ще да има освен различ ните нравоучителни, полезни и разговорни повести.. . н якои правила за сти хотворството (к. м.) още ще да е накичена с някои преведени и мои стихове. Петко Славейков не еуспял да издаде превода си на Кургановия „Писмовник". Но и от цитираното Обявление е ясно, че същият Славейков, който упорито се труди, за да овладее поетическото майсторство, в 1847 г. е имал под ръка и някои правила за сти хотворството". От този момент руската художествена литература заема все по-важно място в неговото творческо развитие.