Пътят на огъня

Измина година, откакто Людмила Живкова физически не есред нас. Но неумолимото време, което я отне от нашето сега и днес", побърза да положи своята избраница на отреденото й високо място в белия пантеон на безсмъртната духовност. „Мислете за мен като за огън“ - казваше тя и ето че пророчеството в думите и се сбъдна: все по-силно гори този огън вътре в нас, все понеобходимо ни е всичко, което тя ни завеща - думите, делата, усещанията. Тази слаба и силна жена се превърна в духовна еманация на най-прекрасното, което е заложено в народопсихологията на българина, тя е едно ведро предчув ствие за бъдещето на нашата нация и въобще за възможностите на интелектуа леца-комунист от ХХІ-я век. Като търсеше най-подходящ модел за своите теоретични построения, като събираше доказателства за правотата и жизнеустой чивостта на идеите си, тя някак неусетно сама се превърна в модел за чувствителността, действеността и нравствеността на всестранно развитата личност. Стре межът към съвършенство беше нейно верую, а в представите и съвършенството нито за миг не се уподоби на алхимическо тайнство, не взе очертанията на херметична категория, Мисленето на тази българка беше планетарно, в съзнанието и националното и общочовешкото съществуваха неразделими, а нейното непобедимо оръжие беше верността и към идеите на дълбоко хуманното марксичес ко познание и дръзновението, с което тя творчески претворяваше тези идеи оглед на необходимостите на нашата епоха. C Людмила Живкова беше на „ти" с историята. В нея сякаш неведоми сили бяха влели мъдрост от кладенеца на времето, та родовата и памет достигаше отвъд пределите на обикновените интелектуални и емоционални човешки възможности, за да предаде на съвременното човечество най-благородните послания на предците, да ги пречупи през призмата на изключителната си духовност, да ги превърне в огнени знаци, които да чертаят пътя ни към бъдещето. В нейния модел на света войната се очертаваше като най-чудовищно престъпление, а бездуховността - като най-ниската точка на дехуманизацията. И тя неуморно изслед ваше онези форми на човешката дейност, които дават най-сигурни надежди за оцеляването на хуманността, за осмислянето на бъдещия живот на хората.