Преводната драматургия през 1981 г.

Въпросът за превода на драматични произведения от чужди езици на български, който съществува практически у нас от далечно време, днес добива нов смисъл благодарение на обстоятелства, определящи се от съвременната културна обстановка, от нарасналите изисквания, разширения „потребителски" кръг и не на последно място - от все по-усъвършенствуващата се подготовка и професионална изява на преводаческите кадри. Така всяка година ние се срещаме с нови преводи на драматически произведения, които предлагат различни примери, с различни достойнства и дефекти. През 1981 г. излязоха доста преводни пиеси, които станаха обществено достояние чрез три източника. Първо: издадените преводни пиеси от изд. „Народна култура“. Това са: сборник от три творби на Харолд Пинтър „Кухненският асансьор“, „Ничия земя“ и „Измяна" - преведени от английски от Антония Парчева; „Есенна соната" от Ингмар Бергман, преведена от шведски от Васа Ганчева; и сборникът на Ибсен, преведен от норвежки от Светослав Колев, съдържащ следните пиеси: „Стълбовете на обществото“, „Нора“, „Призраци“, „Народен враг" и „Когато ние Мъртвите оживеем". Втори източник: отпечатаните пиеси в сп. „Театър“ - в кн. 2 - съветската пиеса на Афанасий Салински „Мълвата“, преведена от Лиляна Герова; в кн. 7 - пиесата на Наталия Гинсбург „Обявление във вестника“, преведена от италиански от Божан Христов; и кн. 12- двете едноактни пиеси „За справка" от Бари Кийф, преведена от английски от Бистра Евтимова и „Съграденият паметник" от Луис Матиля, преведена от испански от Стефан Танев. Третият източник: за обзор са преводните пиеси в Дирекция „Театър". Това са около 15 съветски пиеси, 20 пиеси от западни езици, 5 пиеси от социалистическите страни, част от които са реализирани в репертоара на театрите през календарната 1981 г., а други са в превод „За слу жебно ползуване". Отправните точки при разглеждането на преводните пиеси са няколко и те се определят от особеностите при превода на драматургия, а именно: освен принципа за преводимостта при драматургията са абсолютно задължителни действеността на диалога, лесният артикулационен изговор на текста, логическите ударения, ритмичното протичане на диалога. Това прави от превода на пиеси един многостранен и сложен въпрос поради онези езиково-стилистични еле менти, които разкриват вътрешната или външната динамика в текста и задвижват сценичното действие.