Безпощадният мечтател. Страници за Димитър Подвързачов от Вихрен Чернокожев

„Страници за Димитър Подвързачов" - зад това пределно скромно подзаглавие се крие сериозно и вдъхновено написано монографично изследване за поета, сатирика и преводача, за духовния наставник на едно литературно поколение. За Бащата на онази творческа генерация, която идва като смяна на четиримата от „Мисъл", и има определяща роля в българската литература в продължение на близо 20 години (от средата на първото до средата на третото десетилетие на нашия век), досега знаехме изключително от спомените на признателните му съвременници и съратници. За литературната критика и за литературната история Димитър Подвързачов бе обречен 168 писател от забравата, да се пребори с предубежде нията, напластени около неговото литературно наследство, да „разплете възлите на неговата жи тейска и литературна биография", да намери точното му място в развоя на българската литература да отсее непреходното в неговото творчество, да очертае ролята му в българската култура и най-после да сглоби" единния и неразчленим образ на човека и твореца Под вързачов - с тези трудни задачи се е нагърбил младият литературовед Вихрен Чернокожев. И веднага държа да отбележа -неговият дългогодишен труд е увенчан с успех. Димитър Подвързачов найсетне е намерил" своя критик. Запълнено е едно от „белите полета" в историята на следосвобожден ската ни литература. Широката читателска аудитория вече има в ръцете си вещо и живо написана книга за безпощадния мечтател", за поета сатирик. В случая далеч не е само дума за едно пионерско начинание. И ако В. Чернокожев заслужава поздравления, те съвсем не са мотивирани от обичайното в подобни ситуации снизхождение към първооткривателството. Към написването на тази книга Чернокожев е пристъпил след дълга, изклю чително добросъвестна предварителна работа по издирване на нови източници; проучил е архива на Подвързачов, където е попаднал на редица непубли кувани творби, анкетирал е негови близки и съратници. След това шрих след щрих, мазка след мазка той внимателно и постепенно изгражда пред нас сложния и противоречив образ на човека и твореца Подвързачов. Чернокожев не се интересува от пикантните подробности, от сензационните разголвания на творческата личност, с каквито подобен род книги често изобилствуват. В своите „страници" авторът навсякъде е запазил почтителна дистанция спрямо своя герой". Но това съвсем не е дистанцията на студения аналитик (друга крайност при литературнокритическите очерци и моногра фии). Дистанцията на Чернокожев е дистанция на влюбен, който се бои да не би прекалената интимност да развенчае ореола около предмета на неговите чувства. Книгата на В. Чернокожев за Подвързачов е написана с нескрита любов - и в това е едно от най-големите и достойнства. Но като се е предпазил от нелепата дегероиза ция, авторът същевременно е избегнал и излиш ното героизиране, прекаленото пристрастяване към обекта на изследването. В резултат пред нас е темпераментно написан, но добре балансиран текст с трезва преценка за действителната стойност на литературните явления