Резюме
Макар и отдавна да е навлязло в езика на науката, понятието поетика продължава да привлича вниманието на теоретиците, които настойчиво разискват неговата същност, граници и функция в литературоведската практика. Фактите свидетелствуват за разнообразно приложение на това понятие: от название на теоретическа дисциплина до учение за литературно-художественото произведение. Очевидно е, че в литературознанието изходните възгледи за поетиката не могат да не се отразят и върху методологията и методиката на изследванията. Но ако все пак по-широкият обем на понятието насочва към приложна теория на литературата, то значително по-сложно е положението, когато се пристъпи към поетиката на художестве ното произведение. Затрудненията са не по-малко и поради факта, че изследвания на поетиката има и в западното литературознание. Представителите на немарксистката литературна теория особено в последните няколко десетилетия - засилиха интереса си към поетиката на отделното произведение. Разбира се, неслучайно се появиха литературоведи, утвърждаващи неговата преимуществена функция в литературноисторическия процес. Тези теоретически постановки на западните изследователи се основават на методологически прин ципи, които имат една цел: да се обезсили Марксисткият възглед за изкуството, като по този начин се отстранят редица важни понятия и категории, осмислящи динамиката на социалистическата литература. Естествено не може да се отрече значението на литературно-художественото произведение в литературноисторическия процес, но неговата оценка винаги трябва да се свързва с каузалния характер на художествените явления. За съжаление изследванията върху постиката, осъществени от западните литературоведи, 1 Вж. М. Б. Храпченко. Художестве нное творчество, действительность, человек. Изд. третье. М., 1982, с. 402. 2 В. И. К. Горский. Об исторической поэтике и сравнительном литературове дении. - Русская литература, 1983, №3, с. 95. 160 са предимно в областта на иманентния а на лиза Литературоведите от социалистическите страни въпреки научната традиция в област та на поетиката изграждат своите постанов ки, като очертават нейния предмет в съот ветствие със задачите на нашата съвременност. Така днес все повече се утвърждава възгле дът, че постиката - раздел на литератур ната теория - трябва да се обособи като учение за литературно-художественото про изведение. Тази позиция, изразена от съвет ския учен Г. Поспелов, е оформена и в прием лива теоретическа система за интерпретация на художественото произведение. Гледището на известния теоретик е перспективно не са мо със своята методологическа яснота, но и с практическата приложимост при изслед ване на художествените явления. Поетиката, насочваща ни към художествената система на произведението, е отрицание на формалистичните модификации, които са присъщи на авангардните западни литературоведски теории. Оказва се, че понятие с такъв широк обхват като поетиката в литературознание то може да получи определен научен смисъл, а следователно и да изяви подчертаната си действеност в изследванията на литературо ведите-марксисти
Поетиката на Багряна от Дора Колева
-
Обхват на страниците:160-163Брой страници4ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеМакар и отдавна да е навлязло в езика на науката, понятието поетика продължава да привлича вниманието на теоретиците, които настойчиво разискват неговата същност, граници и функция в литературоведската практика. Фактите свидетелствуват за разнообразно приложение на това понятие: от название на теоретическа дисциплина до учение за литературно-художественото произведение. Очевидно е, че в литературознанието изходните възгледи за поетиката не могат да не се отразят и върху методологията и методиката на изследванията. Но ако все пак по-широкият обем на понятието насочва към приложна теория на литературата, то значително по-сложно е положението, когато се пристъпи към поетиката на художестве ното произведение. Затрудненията са не по-малко и поради факта, че изследвания на поетиката има и в западното литературознание. Представителите на немарксистката литературна теория особено в последните няколко десетилетия - засилиха интереса си към поетиката на отделното произведение. Разбира се, неслучайно се появиха литературоведи, утвърждаващи неговата преимуществена функция в литературноисторическия процес. Тези теоретически постановки на западните изследователи се основават на методологически прин ципи, които имат една цел: да се обезсили Марксисткият възглед за изкуството, като по този начин се отстранят редица важни понятия и категории, осмислящи динамиката на социалистическата литература. Естествено не може да се отрече значението на литературно-художественото произведение в литературноисторическия процес, но неговата оценка винаги трябва да се свързва с каузалния характер на художествените явления. За съжаление изследванията върху постиката, осъществени от западните литературоведи, 1 Вж. М. Б. Храпченко. Художестве нное творчество, действительность, человек. Изд. третье. М., 1982, с. 402. 2 В. И. К. Горский. Об исторической поэтике и сравнительном литературове дении. - Русская литература, 1983, №3, с. 95. 160 са предимно в областта на иманентния а на лиза Литературоведите от социалистическите страни въпреки научната традиция в област та на поетиката изграждат своите постанов ки, като очертават нейния предмет в съот ветствие със задачите на нашата съвременност. Така днес все повече се утвърждава възгле дът, че постиката - раздел на литератур ната теория - трябва да се обособи като учение за литературно-художественото про изведение. Тази позиция, изразена от съвет ския учен Г. Поспелов, е оформена и в прием лива теоретическа система за интерпретация на художественото произведение. Гледището на известния теоретик е перспективно не са мо със своята методологическа яснота, но и с практическата приложимост при изслед ване на художествените явления. Поетиката, насочваща ни към художествената система на произведението, е отрицание на формалистичните модификации, които са присъщи на авангардните западни литературоведски теории. Оказва се, че понятие с такъв широк обхват като поетиката в литературознание то може да получи определен научен смисъл, а следователно и да изяви подчертаната си действеност в изследванията на литературо ведите-марксисти