Българската литература и Сръбско-българската война

В краткия период от Освобождението до Съединението българската литература бе успяла осезателно да измени своята идейно-емоционална тоналност. Централното място на патриотичните призиви и възторзи вече сериозно се оспорваше от новите мотиви на разочарование и недоволство от следосвобожденската действителност. Това важи най-вече за поезията - най-прекия и бърз отзвук на настроенията на обществото. Но намира ярък израз и в прозата - в горчивите съпоставки между минало и настояще. Да припомним само известния заключителен акорд на Вазовите „Немили-недраги": „Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?..." За героя на националноосвобо дителната борба - основен стожер на литературата ни от последните предосвобожденски и първите следосвобожденски години - сякаш нямаше вече място в освободена България. Епопеята на героите се бе превърнала в „Епопея на забравените“. Тъжната участ на забравените бивши борци в неблагодарното следосвобожденско общество е подчертан от автора мотив, който се преплита и в героично-епичната тъкан на Захари-Стояновите „Записки по българските въстания". Първият разказ на Вазов за новата действителност носи показателното иронично оцветено название „Нов свят и нови людье" (1883). Героичнопатриотичните вдъхновения на българската литература сякаш завинаги бяха откъснати от съвременността. Но идва Съединението и наложената ни в негова защита Сръбско-българска война и техният патриотичен патос в едно историческо мигновение преобразява и облика на обществото, и облика на българската литература, разкривайки колко живи са все още и в общественото, и в литературното съзнание на хората големите възрожденски традиции. По-късно в романа си „Нова земя" летописецът на тази епоха Иван Вазов изрично ще отбележи онова „блат одетелно влияние върху морала на българский народ“, което оказват революционният акт на Съединението и отбранителната и справедлива за нас Сръбско-българска война: „България се почувствува млада, жилава, идейна, способна пак за великите самопожертвувания. Ентусиазмът, чувство величествено и възродително, непознато в настоящий си вид от седем години на българското сърце, сега го възпламени, подмлади и направи да тупа със стихийна мощ.