Петър Динеков. (По случай 75 години от рождението му)

Не е необходимо да се очертае цялостната културна и духовна атмосфера, в която се оформят исъществуват научните интереси на видния наш изследовател, нито дълбоката му вяра, която храни към българските студенти и към младите научни работници, които идват след него. За това е достатъчно само да се дадат библиографски данни и да се цитират два-три пасажа от книгите му, където засяга тези въпроси. В случая ни интересува друго - преценката на едно дело, на едно динамично творческо присъствие като своеобразен център, като пресе чна точка на импулси, които идват от една традиция и създават традиция. Широтата и всеобхватността на проблематиката, с която работи акад. Динеков, е първата и основна характеристика, която очертава научния му принос - от фолклора и старата литература до най-парливите проблеми на съвременността, от изконно българските начала в културата ни до нейното възприемане в света, от езикови и литературни въпроси до тези на философията на историята. Именно затова като синтез на цялостното му дело особено подходящо се оказва заглавието на една от книгите му - При изворите на бъл гарската култура". Без излишно теоретизиране от позициите на сложната съИ временна теория на културата в книгите и изказванията на видния учен се съдържат важни насоки за изследване на фолклора и литературата, на българския език и история в системата на културата. Още във фолклорните интереси на акад. Динеков се проявява този синтез между уроците на учителите (Ив. Д. Шишманов, М. Арнаудов, Ст. Романски, Й. Иванов), задачите на момента (първото издание на „Българска народна поезия" е от 1949, а на „Български фолклор“, ч. І, 1959) и усета за перспекти вите на бдещето. Посочените два основни труда по въпросите на българския фолклор съчетават уважението към създаденото в българската наука до това време, но се свързват с най-новото, създадено в съветската наука от този пе риод. В духа на тези търсения бе хвърлен нов поглед върху обредите във връзка с труда на българския народ, бе потърсена в тях езическата им праоснова и бяха очертани по-късните християнски наслоявания. Проблемите за жанровия състав на българския фолклор и за възможната му класификация, принци пите за евентуалната периодизация на устното ни поетическо наследство, ха рактеристиката на отделни жанрови или тематични групи, схващането за фолклора в широк и тесен смисъл (като народна култура и като словесно художествено творчество) - дават възможност за дискусии, но и отварят широка перспектива за бъдещи изследвания.