П.К. Яворов през 1913 г.

В кабинета на поета П. К. Яворов (в дома му на ул. „Раковски" 126, сега музей „П. К. Яворов" - София) върху бюрото лежи красива кожена папка със сребърен монограм, РУ, купена за Яворов от Лора Каравелова при последното и посещение в Париж през 1912 г. За изследователите на живота и творчеството на поета интерес би предизвикала подплатената с червена кожа попивателна, върху която се разчитат няколко отделни думи сред мастилените отпечатъци. Може би там все още се крие неизвестна информация, но докато не се осигури напълно безвредна лабораторна обработка, не можем и да мислим за разчитане на мастилените следи. Но въпреки това днес папката ни „информира" по някои въпроси. И беглият поглед върху попивателната ще отбележи, че с нея са попивани предимно кратки бележки, състоящи се от три-четири реда, подписани с обичайния му подпис „П. Яво ров", който лесно се открива, ако сме въоръжени с огледало. Между отпечатъците се откри ват думите „Господине..." (като обръщение) и „Вр[еменно] представителство). Лесно се иден тифицира почеркът на Лора с правите като линии редове, което ни показва, че е ползувала бюрото на Яворов, откроява се червеният печат, който доскоро не бе разчетен. Като условие за систематизиране на фактите е необходимо да се установи началото на нейното ползуване. Пристигането на Лора в София от Париж в първите дни на юни 1912 г. съвпада с нетворчески период от живота на Яворов (подготовка около издаването на пиесата му „Когато гръм удари..." и проблемите, възникнали около нея) и затова с повече основание бихме определили за начало връщането му от Македония (където като войвода на чета участвува в освобожде нието на Банско, Разлог, Неврокоп, Кавала), настаняването на Яворов и Лора в квартирата на ул. „Раковски" 126 в началото на декември, където за първи път поетът има свой кабинет. Месеците септември и декември за Яворов са наситени с върховни преживявания, търже ство пред окончателната победа - освобождаването на Македония и Одринско. Новата 1913 г. разколебава оптимистичните прогнози за изхода на войната. Новините от Западния фронт са тревожни и посочват, че старите завоеватели - турците, са заменени с нови от съюзниците“ - сърби и гърци. Положението на поробените се влошава и вълна от тревожни вести залива задграничния представител на ВМРО П. К. Яворов. С разгара на трагедиите Яворов все повече е обхванат от треската да напише ново дра матургично произведение, което да отрази драмата на цял народ, подхванал честна борба за освобождението на своите братя, принесен в жертва на нечисти сделки и подли заговори. По тази причина Яворов моли приятелите си да го уведомяват за битки, интересни събития, подробности, свързани с живота на фронта, и т. н. Постепенно у поета узрява планът на дра мата и той записва в бележника си: