Поемата на Гео Милев Септември

Съществуват литературни творби, които внезапно и някак неочаквано внасят нови, неподозирани интонации в древния език на изкуството. Те възникват, когато историческата истина се срещне с истината на художника, когато реалността се пречупи през неизповедимите индивидуални закони на таланта и гения. В тях като че ли самият живот се превръща в слово, а словото става жи вот. Този рядък род творби са „звездните мигове" на изкуството, самотно стърчащи жалони в естетическото развитие на нацията. Те свидетелствуват, че на бял свят се появява нещо необичайно и самобитно, което ще надживее деня на своето раждане и ще надхвърли с гигантски размах границите на своето време. В небето на човешката култура подобни творби греят с по-ярък, по-особен блясък. Всяка от тях е като Витлеемска звезда, изгряваща в навечерието на велики исторически събития, предвещаваща коренни промени в поетическото изкуство и преоценка на съществуващите ценности. Такъв звезден миг за новата българска литература е появата в есенната книжка 7-8 на сп. „Пламък" от 1924 г. на поемата „Септември“ от Гео Милев известен дотогава като талантлив поет, вдъхновен преводач, редактор на две значителни литературни списания, пламенен критик и публицист, високообра зован литератор и страстен радетел за модерно изкуство - но не и като автор на творба с национално значение.