„Стихията на документализма”

Голяма част от втория том „Избрано" на Петър Незнакомов представля ва „Разкази за петте океана". В обичайните два тома, с които се отбелязва една писателска шейсетгодишнина, авторът е изоставил множество свои работи, за да публикува „Разказите..." до един. А това е третото им издаване. Оче видно Незнакомов обича тази своя книга, има доказателства, че и други я ценят - през 1977 г. тя получава наградата „Георги Кирков - Майстора" и дори за разлика от повечето книги на хумористи е отбелязана с рецензия. Не е внесла обаче черно на бяло някаква корекция в литературно-критическото възприемане на автора. Той пък от своя страна междувременно написа най-новите си литературни пародии и пристъпи към създаването на т. нар. „Литературни спомени", продължавайки да развива отдавна проявени и особено категорично в „Разкази за петте океана" качества. Затова и въпросните „Разкази..." заслужават повече внимание. Тези истории за пътешествия из бурните световни океани окончателно доведоха Незнакомов до тихите води на белетристиката. „Тихи" - защото имам предвид неговия път на писател-журналист през всичките вълнения на следдеветосептемврийското ни време. Петър Незнакомов има дълъг стаж в хумористичната публицистика, пре ди на направи решителните си стъпки в художествената проза, но влечението му към разказа е очевидно от самото начало. Той се появява в първите броеве на „Стършел" с два разказа, един след друг - при това те са първите му произведения. И макар по-нататък да се включва най-дейно в колективната работа по списването на вестника и да се появява в различни рубрики, често свързани c с коментиране на конкретни събития, т. е. да си върши обичайната журналистическа работа - мине, не мине брой, — печата разказ. Хумористичен, кратък, „из ежедневието", разбира се, все още с белезите на школуване у майсто рите - но преди всички разказ! Той умее да види комичната случка, той среща" смешни герои, той чува" говора им. Той е непосредствен, „разговаря читателя, „обсъжда" преживелици и грижи, мисълта му е в следвоенната, ре волюционната ни столица. Един от първите, един от най-активните сътрудници (и създатели) на „Стършел", той споделя общата идейно-тематична насоченост на вестника, а „Стършел" още с появата си през 1946 г. започва весела и люта схватка с всичко, което е буржоазно-капиталистическо", което е „останка" от експлоататорския строй. Хуморът е подчертано политически, класов, безкомпромисно целенасочен, свързан с актуалността. В тогавашните пълни със „,задачи дни да си хуморист и да не си журналист, енемислимо.