След неоконсерватизма (Литературата на САЩ в началото на 80-те години)

В края на 1980 г., скоро след изборната победа на Републиканската партия начело с Р. Рейгън, редица американски литератори излязоха с прогнози относно развитието на литературата в САЩ в близкото бъдеще. По мнението на Джойс Керъл Оутс задълбочаването на кризата в капиталистическата икономика предвещавало възцаряването на „век, който ще бъде едновременно златен и оловен - златен за немногото съчинители на бестселъри, оловен - за останалите". Вярно е и това, че в чисто творчески план писателката не се отказваше от надеждите си за по-нататъшен прогрес на средствата на художествената изразност. Нейното мнение споделяше и младата романистка Джейн Ан Фи липс, а прозаикът Скот Спендър твърдеше, че нарастването на относителния дял на обществената проблематика (тенденция, забелязваща се в американската литература от края на 70-те години) означава пробуждане на романа от дъл гото субективно самолюбуване и обръщане към аудиторията, която за велико наше облекчение не е отвикнала и не се е отрекла от този жанр". По-различно гледаше на откриващата се перспектива друг участник в тази дискусия - Джон Барт. Изгубил през 70-те години с авангардисткия експеримент своите позиции, този метр на модернизма със съжаление констатира, че на литературната авансцена сега излизат жанрът на семейния роман" и общоидеологическият лозунг за „връщане при традиционните ценности". При оценката на близкото бъдеще може да се предположи, иронизираше Барт, че предстоящото десетилетие на господство на „Моралното общество“ ще се окаже десетилетие и на „високоморалната литература "3 B Язвителната заключителна реплика на Барт имаше пряко отношение към една от най-сложните колизии, характерни за културно-идеологическата ситуация в САЩ на съвременния етап. Понятието „традиционни ценности" кавички, както и противоположното нему понятие днешен разрушителен хедонизъм" бяха измежду най-често употребявания критически инструментариум на „новите консерватори", заели от средата на 70-те години видно място в обществено-политическия живот на САЩ. Беше време, когато на неоконсерваторите съчувствуваха и в доктрините им се вслушваха представители на най-различни слоеве на американското общество: предприемачи, настояващи пред администрацията на Дж. Картър за връщане към „свободния" капитализъм; родители, възмутени от упадъка на училищното образование вследствие, както им се струваше, разгула на либералистката „слободия";