Началото на пътя

Но да се върнем отново към есента през 1947 г. Макар че развалините от бомбардировките бяха разчистени и някак потулени, имаше не що сиво във външния вид на града. Не даваха кой знае колко празничен вид няколкото плака та на площада пред Народното събрание, статуята на Републиката или победата - жена в полет, размахала меч, която местиха на няколко места - естрадата, долепена до Народната банка, скулптурите пред двореца - сега Художествената галерия. Денем градът имаше делови, делничен вид. От време на време по платното на улиците, където се спираха случайно срещнали се мъже и жени на разговор, профучаваха американски или английски открити коли - джипове" - от Съюзната контролна комисия. По тротоарите се движеха млади мъже с преправени войнишки униформи, донесени от фронта. Можеше да се види понякога и група цивилни с преметнати автомати, които отиваха някъде. Привечер от кварталите прииждаха групи младежи с развети знамена за митинг. Скандираха лозунги, пе еха. Ораторите на Работническата партия - комунисти и от РМС бяха все едни и същи, до като представителите на другите отчественофронтовски партии и организации често се сменя ха. Старите лидери минаваха в опозиция, организациите им се деляха... Бяхме вече Републи ка, бяхме поели свой път на развитие, но имаше Съюзна контролна комисия и това даваше надежди на много от опозиционните лидери, а и на подплашената буржоазия, за някакво връщане. Нямаше я още национализацията - патриотичните индустриалци живнаха - партиите са си партии, властта си е власт, но народът иска да се облича, обува ни бяха оскъдни - ширеше се черната борса. и да яде... Дажбите с купоВечерно време започваше разходката „по Царя". От Народното събрание до входа на Парка на свободата пъплеха с бавен ход момчета и момичета. Влюбените навлизаха по ален те. Бяха неориентирана паплач", а и самата разходка бе останала в наследство от буржоаз на България. Ремсистите бяха в клубовете, по акции и агитки, но от време на време и те прес качаха до разходката, да се видят с някой съмишленик, а и момичетата там бяха също млади и хубави, както и нашите „моми". От ъгъла на „Раковски", край Военния клуб до Народното събрание се движеха хора на възраст: политици, учени, излезли от аперитивите да се пораз тъпчат малко, преди да се приберат в къщи. Необезпокоявани от никого, те бистреха „голяма та политика". А по „Раковски" се разхождаше недоубитата буржоазия", героите на „Стършел" Джони Лейковци (Жоро Лекето), Зозита, Фифита, Пуфита. Младежите бяха в костюми с тесни панталони, дълги коси и сака, момичетата с обувки с много високи токове за тогавашното вре ме, подкъсени поли и чанти през рамо. Бяха суинги" със свой език и маниери. В тези три ка- тегории не се приемаха пришълци, чужд" елемент. А като прибавим и ремсовите клубове, броят се увеличаваше на четири.