Prace z dejin slavistiky. IX. Usporodal Jan Petr

На настоящия етап на междулитератур ното общуване на България и Чехословакия най-авторитетните научноизследователски интереси са свързани с проблемите на българската бохемистика и чехословашката бълга ристика. Участвувайки в сравнителното ли тературознание като две съотносими славистични дисциплини, те оформят съвремен ния облик на една дългогодишна традиция. Въпреки че бохемистиката в Софийския уни верситет започва да се развива от по-късна дата в сравнение с българистиката в Чехия, която навърши вече 130 години, тя заема почетно място сред останалите международни славистични центрове Издаваната по инициатива на Катедрата по славистика в Карловия университет поредица „Трудове по история на славистика та" посвещава още един брой на 1300-годиш нината от създаването на българската държа ва (в предишната VIII книжка се разглежда цялостното развитие на българистиката в Кар ловия университет). В ІХ брой на посоченото издание българските и чешки автори учас твуват равностойно. Някои от включените материали имат културнопознавателно зна чение, други - литературно-историческо. Из- следванията на българските бохемисти Янко Бъчваров, Иван Павлов, Ангелина Минче ва и Величко Тодоров си подхождат по те матичния си избор. Те представляват богат исторически преглед на различни славистич ни дисциплини в Софийския и Карловия университет (литература, фолклор, етнография, езикознание, балканистика) и на рецепцията на чешката литература у нас. Чехословашките автори Злата Куфиерова, Венцеслава Бехиньова, Карел Хоралек, Зденек Урбан и Антонин Робек участвуват с материали с потясна проблемна насоченост, най-често от насяща се до значението на някои български ичешки учени за развитието на славистиката.