За литературния прототип

Въпросът има широк диапазон - от популярния читателски интерес за реалните връзки писателя с действителността, през отношението документалност художествена фикция, до същностни страни в творческия процес и психологията на литературното творчество. Автобиографичното начало в произведенията на редица писатели е тясно свързано с въп роса за прототиповете им. Във всички анкети присъствува темата за семейната среда, за дет ството и първите преживявания и впечатления. Безспорно е, че в детството, сред близките, в родния дом се формират основите на човешката личност, а в случая тук са и корените на творческата личност. Но от тази общовалидна констатация започват и индивидуалните разлики, що се отнася до ролята на детството като сюжетно- и образно-продуктивен момент. Практиката показва, че хората, заобикалящи бъдещия творец в ранната му възраст, често по-късно присъствуват в творбите му вече като литературни образи, т. е. стават прототипове. Автобиогра фичното начало при някои писатели остава продуктивно и действено през цялото им творческо развитие, при други първите впечатления и спомени като че ли отзвучават заедно с най-ран ните творби. Но дали не се появяват по различен, по-опосредствуван начин и в зрялото им творчество? Разказвайки с охота за своето детство, например Ил. Волен категорично заявява: „Малко работи (спомени, впечатления) имам, неописани в разказ... Аз не мога да измислям. Аналогичен е случаят с Кр. Григоров, който също съзнателно през целия си живот използува твор чески запаса от детски впечатления: „Аз пиша преди всичко за онова, което лично съм прежи вял и изстрадал."