Тургеневите „Стихотворения в проза” и „Малки поеми в проза” от Шарл Бодлер

Тургенев пише едно от последните си произведения - Стихотворения в проза", - без намерението то да бъде отпечатано. Отделните лирически откъси стават известни на четящата публика благодарение на горещото настроение на неговия издател М. М. Стасюлевич. Предавайки го за печат, Тургенев поставя заглавие „Senilia“ („Старчески“), което издателят под влияние на популярните „Малки поеми в проза" на Шарл Бодлер заменя със „Стихотворения в проза" и авторът одобрява този избор. Близостта в двете заглавия е послужила като отправна точка, за да се търси близост и в съдържанието, идеите и стилистиката на двамата автори; да се говори за влиянието на Бодлер и символизма върху Тургенев, да се обявяват някои от произведенията на руския критически реалист за написани под знака на едни или други модернистични увлечения. Името на Бодлер не се споменава в литературнокритическите статии и огромната кореспонденция на Тургенев. Но трябва да допуснем, че той е познавал,, Малки поеми в проза", тъй като е бил запознат с всичко значително във френската литература. За Тургенев „Стихотворения в проза" са отделни, завършени произведения, несвързани помежду си с общ сюжет, но събрани в един цикъл или сборник, облъхнати от мислите и чувствата на един творец, те се превръщат в своеобразен поетически дневник. По същия начин гледа на своите „малки поеми" Шарл Бодлер: „И вижте какво чудно удобство има в такава комбинация за всички ни: за вас, за мене, за читателя - пише той на своя издател. — Можем да прекъснем, където искаме: аз - моите мечти, Вие - ръкописа, читателят - четенето, защото аз не искам да из морявам вниманието на чигателя с безкрайната нишка на някоя хубава интрига (разр. м. - Б. П.). Отнемете прешлен и двете части на тази гъвкава фантазия леко се съединяват. Разсечете я на много късове и ще видите, че всеки къс може да живее отделно. Надявайки се, че някои от тях ще бъдат така жизнени да 1 Ви харесат и развлекат, аз се осмелявам да Ви посветя цялата змия. " Почти аналогично звучи и Тургеневото предисловие към „Стихотворения в проза": „Нека нашият читател не прелиства тези стихотворения в проза подред: навярно ще му доскучае — и книжката ще падне от ръцете му. Нека той ги чете поотделно: днес едно, утре друго - и някое от тях може би ще събуди нещо в 62 душата му.