История и художествена литература (За спецификата на историческия роман)

От времето на „шотландския чародеец" - Уолтър Скот, до днес историчес кият роман натрупа значителен актив: нарасна лавиноподобно, като се усложни и разнообрази. Дори само произведенията-шедьоври са толкова много и така неповторими в идейно-естетическата си същност, че е трудно вече да се обхва нат и характеризират цялостно. Несъмнено всичко това е следствие от разви тието на науката и изкуството, резултат е и от връзката на художествената литература с историята. И написаното за този жанр е много и най-различно. Още първосъздателите му обясняват неговите принципи. Впоследствие всяко направление, школа, течение дават своите разбирания и оценки. Писатели и изследвачи от различни времена, страни и позиции споделят мисли или теоретизират върху своеобразието му. Разнобоят в изказаните мнения е най-голям в оперативната критика. (Да не говорим за множеството становища сред неспециалистите.) Често свободно (произволно) и метафорично (защитно) се използуват думите фон, проектиране, усвояване, оплодяване, озвучаване и пр. Рядко ще срещнем термините дистанция и перспектива, анахронизъм (архаизация и модернизация), извличане поня осъвременяване... Невинаги се разбират миналото и настоящето като тия; забравя се понякога, че принципът на историзма е общ белег на метода, но в историческия роман има конкретна насоченост... Или по въпроса за жанра. Наистина пълноценният исторически роман е и съвременен, както и обратното. Но има и непълноценни (не само в жанрово, а и в идейно-методологиче ско отношение!) романи: полуисторически, неисторически, антиисторически. да Кой е критерият за съвременност в историческия роман? Може ли да се напише исторически роман за съвременността - предметът на изображение е настоящето? В какъв смисъл тогава е исторически (дори когато гледната точ ка на автора е от бъдещето)? Има ли примери за това? Напълно прав е С. М. Петров, когато казва: „Въпросът за определянето на историческия роман като жанр се отнася към числото на най-сложните в историята и теорията на литературата." Всички изследвачи търсят решението му. Някои от тях така и започват: Какво да разбираме под исторически роман? Необходима е здрава методологическа основа, комплексен научен подход, задълбочено мислене при разглеждането на тази жанрова специфика. Същин ският исторически роман е чужд както на релативизма и волунтаризма, така и на еклектическия плурализъм.