След като Петър I според поетичната метафора на Пушкин откри за Русия „прозорец към Европа", руската литература започва да се развива в най-тясна връзка със западноевропейската, сливайки се с нея в общ кул турен процес. Но докато през XVIII в. погле дът на Русия е насочен предимно към Фран ция, която по това време е духовният хеге мон на Европа, то през XIX в. особено се засилват културните и връзки с господству ващата по това време на Запад немска философска и естетическа мисъл, изявена особено ярко в трудовете на Хегел, Шелинг, Кант. Един от онези, които приобщават руската култура към духовните търсения на Запада, 159 създавайки нова по тип философска поезия, е Фьодор Иванович Тютчев. И Макар и да влиза в литературата с твърде ограничен брой творби, макар и сам никога да не се е стремял към литературна слава да е възприемал стихотворенията си по-скоро като своеобразна „изповед на душата", той с основание може да бъде отнесен към найголемите руски поети на XIX в. наред с Пушкин, Лермонтов, Некрасов. За това говорят извънредно високите оценки за творчеството му на такива изтъкнати майстори на словото като Лев Толстой, който му отрежда първо място сред руските поети на XIX в., на Достоевски, за когото той е велик пост“, на Тургенев, който е уверен, че стихотворенията му ще надживеят творбите и на най-известните поети на времето му. Високо ценят творчеството на Тютчев и изисканият стилист Фет, и идеологът на гражданската поезия Некрасов, и титанът на революционната мисъл Ленин. И все пак Тютчев все още не е намерил своето пълно признание като творец и съще ствуващата за него критическа литература е несравнено по-малка от тази на всепризнатите лирици на XIX в. Въпреки отделните оценки за поета от страна на такива изтъкнати литературоведи като Ю. Н. Тинянов, Д. Д. Благой, В. В. Хипиус, А. Е. Горелов и редица други, все още монографията на К. В. Пигарьов е единственото досега крупно изслед ване върху Тютчев, проследяващо цялостния му жизнен и творчески път. От друга страна, интересът към творчеството на този голям руски поет през последните години все повече нараства, тъй като поезията му, обърната с лице към големия философски проблем човек -вселена, се оказва все по-съзвучна на съвременната научна мисъл, устремена към великите тайни на космоса.
Лириката на Тютчев от Милка Бочева
-
Обхват на страниците:159-162Брой страници4ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеСлед като Петър I според поетичната метафора на Пушкин откри за Русия „прозорец към Европа", руската литература започва да се развива в най-тясна връзка със западноевропейската, сливайки се с нея в общ кул турен процес. Но докато през XVIII в. погле дът на Русия е насочен предимно към Фран ция, която по това време е духовният хеге мон на Европа, то през XIX в. особено се засилват културните и връзки с господству ващата по това време на Запад немска философска и естетическа мисъл, изявена особено ярко в трудовете на Хегел, Шелинг, Кант. Един от онези, които приобщават руската култура към духовните търсения на Запада, 159 създавайки нова по тип философска поезия, е Фьодор Иванович Тютчев. И Макар и да влиза в литературата с твърде ограничен брой творби, макар и сам никога да не се е стремял към литературна слава да е възприемал стихотворенията си по-скоро като своеобразна „изповед на душата", той с основание може да бъде отнесен към найголемите руски поети на XIX в. наред с Пушкин, Лермонтов, Некрасов. За това говорят извънредно високите оценки за творчеството му на такива изтъкнати майстори на словото като Лев Толстой, който му отрежда първо място сред руските поети на XIX в., на Достоевски, за когото той е велик пост“, на Тургенев, който е уверен, че стихотворенията му ще надживеят творбите и на най-известните поети на времето му. Високо ценят творчеството на Тютчев и изисканият стилист Фет, и идеологът на гражданската поезия Некрасов, и титанът на революционната мисъл Ленин. И все пак Тютчев все още не е намерил своето пълно признание като творец и съще ствуващата за него критическа литература е несравнено по-малка от тази на всепризнатите лирици на XIX в. Въпреки отделните оценки за поета от страна на такива изтъкнати литературоведи като Ю. Н. Тинянов, Д. Д. Благой, В. В. Хипиус, А. Е. Горелов и редица други, все още монографията на К. В. Пигарьов е единственото досега крупно изслед ване върху Тютчев, проследяващо цялостния му жизнен и творчески път. От друга страна, интересът към творчеството на този голям руски поет през последните години все повече нараства, тъй като поезията му, обърната с лице към големия философски проблем човек -вселена, се оказва все по-съзвучна на съвременната научна мисъл, устремена към великите тайни на космоса.