Стефан Цвайг - живот и творческа същина

Рядко един писател е отразил в произведенията си така всестранно атмосфе рата на родния си град, както Стефан Цвайг. Където и да отиде, въпреки голе мия си космополитизъм той не може да се откъсне от нея и дори в изгнание отново пресъздава духовния облик на Виена в автобиографичната си книга „Светът от вчера" - едно ново доказателство за дълбоката носталгия, която с всеки нов ден руши вътрешната му устойчивост и го тласка към фаталния край. И Роден на 28 ноември 1881 г. в столицата на Австроунгарската монархия, още като ученик той навлиза в оживения литературен живот и скоро неговото име се нарежда до имената на австрийските писатели Хуго фон Хофманстал, Райнер Мария Рилке, Шницлер и други. Общата духовна атмосфера на града изгражда и неговата личност като поет и писател. Стефан Цвайг получава от епохата всичко, което тя може да му даде: знание, подтици, признание, слава материална обезпеченост. След като завършва във Виена и Берлин германистика и романистика с докторат и така се причастява с литературата и културата на двата големи западни народа, той предприема пътешествия в Северна Африка, Индия, Америка и Франция, но винаги се връща в своята Виена, която го привлича като магнит от всяка точка на земното кълбо. Към естествената привързаност към родния град се прибавя и приятелството с Фредерика Мария фон Винтерниц - едно приятелство, което му донася много радости, но едновременно представя първият трагичен възел в живота му. Омъжена твърде рано и майка на две момиченца, Фредерика живее разделена с мъжа си, без да е разведена. Тя привлича поета не толкова с одухотворената си красота и писателски одарена личност, колкото с това, което той не притежава: здраво жизнено чувство, силен дух, кален и самостоятелен характер, твърда решителност и практическа делови тост. За пръв път той се сблъсква с предразсъдъците на едно общество, отдавна надживени емоционално и практически от човека. Понеже е католичка, Фредерика не може да получи развод и така борбата с вкостенелите обществени норми, които сковават волята и свободата на личността, продължава близо осем години, докато се намери изход. Едва през 1919 г. поетът и Фредерика успяват да сключат под някаква форма брак в една съседна държава, но цялата тази борба подкопава силите му, още повече, че съвпада с Първата световна война, която той преживява като емигрант в Швейцария. Кървавите човешки жертви и безсмислието на войната го изправят пред нови морални и обществени проблеми и правят от него страстен защитник на мира и дружбата между народите.