Ален Роб-Грийе и „новият роман”

За двайсетина години новият роман" престана да бъде нов, неудовлетворените от остарялата класика млади писатели, които го създадоха и го отстояваха с жар, отдавна прехвърлиха петдесетте и макар вече не така шумно, както някога, продължават да защищават естетическите позиции на младостта си. Прогласената революция в областта на романа - триумфиращият вече три столетия епически жанр - се оказа скоропреходна мода, която не успя да взриви здра во вкоренените традиции на класическия тип реалистичен психологически роман. Самоувере ните предположения на Ален Роб-Грийе, че един ден критиците ще цитират новия роман" от 50-те 60-те години като пример за ясна и разбираема проза, не се оправдаха. Нещо повече, традиционните упреци към „новия роман“, които самият Роб-Грийе систематизира с галска яснота и прецизност в статията си „Нов роман - нов човек“ (1961), се оказаха ония неопровержими причини, обрекли поредния литературен експеримент да си остане докрай в сферата на опита и търсенето. Не е завидна обаче ролята на ясновидец със задна дата, а прикритото злорадство би било форма на признание на самото литературно явление. Настоящата статия не е закъсняла сту дия върху „новия роман". Нейната цел е далеч по-скромна - да набележи основните черти в еволюцията на А. Роб-Грийе, една от ключовите фигури на разглежданото шумно, макар и ефимерно литературно явление. Но проследяването на тази еволюция е невъзможно вън от контекста на теоретическите постановки на писателя, изложени в многобройни статии и есета, събрани от него в твърде нашумялата на времето книга под знаменателното заглавие, За нов роман" (1963). Обстоятелствата изтъкнаха не друг, а тъкмо Ален Роб-Грийе като теоретик на „новия роман". Разбира се, това не епървият случай на писател - теоретик на дадено литературно направление. Най-близкият му по време предшественик е А. Брьотон, който през 20-те години съз 138 даде теоретическите основи на сюрреализма. Но най-съществената разлика между тях е може би в това, че докато Брьотон беше интересен теоретик и посредствен писател, за Роб-Грийе може да се каже обратното. Статиите му, събрани в книгата „За нов роман“, са безспорно интересна отправна точка към художествената практика на „новия роман“, но са лишени от гльбина и сериозна теоретическа аргументация.