Сред младата поезия

Сега за младата поезия е като че ли по-лесно да се пише. Най-малко, защото самото й съществуване е несъмнено. А беше време, когато - със или без основания - се спореше има ли млада поезия въобще. Две заглавия на критически статии, отделени почти с десетилетие, илюстрират добре тази атмосфера: „Иде ли смяна?" (вж. Пламък, 1967, кн. 3) и „Поезията, която дълго ще наричаме „млада“ (вж. Литературен фронт, бр. 5, 1976). Едва ли обаче причините за тревогата на критиката бяха еднакви. В сре дата на 60-те години се разиграваше творческата драма на т. нар. „втора априлска вълна" (Нил Гилевич), попаднала в сянката на ярките си предшественици и извоювала с мъчителни, до време незабелязвани усилия поетическата си суверенност. Десетина години по-късно безпокоеше главно липсата на безспорни дебюти. REK Сигурно нашата позиция на съвременници ни кара да надценяваме хронологически разлики, които от гледна точка на литературния историк ще са просто незабележими. Но факт е - в самия край на 60-те години се появиха първи сти хосбирки като „Седмица“ (1968) на Иван Цанев и „Място за моето лице“ (1968) на Марин Колев, като „Късо пътуване“ (1969) на Екатерина Йосифова... - не претендирам за изчерпателност. Своеобразно подчерта ролята си на „граница" 1970 г., щедро донесла появата на Калин Донков с „Априлски хълмове", на Ка лина Ковачева с „Трябва да те има", на Борислав Геронтиев с „Име на песен"... С какво ще се запомни началото на следващото десетилетие? Освен противоречивия, но респектиращ с творческата си дързост дебют на Биньо Иванов - До другата трева" (1973) - в неговия актив можем да впишем няколко първи книги, каквито обикновено наричаме, обещаващи": Неделя (1971) на Андрей Андреев, „Моментално фото" (1972) на Виктор Самуилов и „Златните момичета" (1972) на Рада Александрова, „Да повикаме щурците“ (1974) на Славчо Донков... Отделен въпрос е, че някои от авторите им оправдаха надеждите на критиката със следващите си стихосбирки, други - засега не, трети чакат втората си книга. Но при цялата еластичност на понятия като „ярък“ или обещаващ дебют, колкото и субективно да е оцветена разликата между тях, прави впечатление, че през 1975 г. се откроиха горе-долу толкова нови имена, колкото за четирите години преди това: Марин Георгиев със „Село", Таньо Клисуров с „Южна гара“, Петър Борсуков с „Лоза на двора", Иван Голев с Бяла пеперуда" и др. После дойдоха „Тежък характер" (1976) на Миряна Башева и „Разчетен надпис" (1976) на Георги Белев, „Вечерен тромпет“ (1977) на Борис Хри стов и „По пладне, някъде в началото“ (1977) на Георги Борисов, „Зимна птица" (1978) на Янаки Петров и „Квартал Надежда“ (1978) на Александър Томов