Началото на театрален живот

За българската национална култура е от съществено значение познаването на възрожденския театър, пътищата на неговото формиране, своеобразен облик, специфичност и пр. Ускореното развитие на многообразните процеси, очертаващи диалектиката в синтетичното изкуство на театъра, реализира определени закономерности, чиито компоненти, колкото и различни да изглеждат на пръв поглед, очертават една определена националносамобитна насока. Възникнал в резултат на известни социално-политически стремежи, възрожденският театър изпълнява не само просвещенски, но и дълбоко революционни по своята същност функции. Българският театър още в зората на своето възникване служи на едно качествено ново съзнание, получава своя социална определеност и обществено-политически измерения. Той не се затваря в рамките на камерния психологизъм и отвлечената идеализация, а в най-хубавите прояви остава верен на народностния принцип, въплъщавайки в своеобразната театрална специфичност редица характерни осо бености на новобългарския национален подем. Будейки съзнание за националната принадлежност на българина, верен на Паисиевия призив, възпитавайки граж дански чувства и политическа отзивчивост, театърът през епохата на Възраждането преминава през три етапа в своето развитие: школен (училищен), читалищен и дружествен. Началото на Школския възрожденски театър се поставя с театрализирането на годишните тържества в края на учебната година. Първото печатно известие за подобно тържество е поместено в сп. Любословие, 1846, кн. 20, с. 126. В него подробно се описва годишният училищен акт, организиран в Шумен от учителя Стефан Попниколов Изворски на 11 август 1846 г. От спомените на Илия Блъсков еизвестно, че Ст. Попниколов Изворски като учител в Шумен още през 1841 г. въвежда декламация, но тъй като засега липсват документални известия, това съобщение не може да се приеме като научен факт. Театрализираните училищни актове стават център на културния живот B много български селища. Нещо повече, възрожденският печат непрестанно изтъква техния повсеместен характер. Освен учители и ученици в училищните тър жества участвуват представители на българското духовенство, граждански лица и многобройна публика. Те се превръщат във всенароден празник. Денят, предназначен за това събитие, започва с литургия, посветена „нарочно за нашите училища". Пред храма се нареждат учениците, облечени в подходящо за случая празнично облекло. Излизайки от църквата, народът, предвождан от первосве щеника" в первосвещенските си одежди“, както и „другите вси свещеници певците напред", се отправят в тържествено шествие към училището. Своеоб разната сценарна партитура на празника включва театрални компоненти, изгра дени по симултантния принцип - репрезентативно шествие от църквата през площада към залата на акта (училището), някои проскомедийни обреди, слова, 58 C диалог между духовни и граждански лица (митрополитът и учителят), диалог между светски лица - учителя и учениците, фиксиран мизансцен, аксесоар, декоративно оформление и пр. Върху училищната площадка, която със свое образните пространствени ограничения се превръща в сцена, зрелището се обособява като изкуство.