Освобождението и българската литература

Темата за националноосвободителните борби в художествената ни литература намира естествения си и логичен завършек в изобразяването на събитията и резултатите около Руско-турската война (1877—1878). С многоизмеримостта и дълбочините си това е „тема българска“, естетически благодатна и стимулираща, която помогна на писателя при овладяването на същностното в народния живот, при напипването на ония пътища, по които литературата ни, оставайки вярна на демократичния си облик, трябваше да заживее със сложните проблеми на революционната действителност, на съвременността. Говорим ли за тия неща, се убеждаваме, че в същност става дума за първия ярко обособен тематичен кръг, който застава в центъра на пълноценната ни художествена литература, чието пресъздаване се подема във всички нейни жанрове - поезията (Д. Чинтулов, Раковски, Ботев, Вазов), публицистиката (Раковски, Ботев, Каравелов), прозата (Друмев, Блъсков, Каравелов, Вазов, 3. Стоянов), драмата (Каравелов, Вазов). Революционно-патриотичният порив, борческият дух на времето, на събитията и взаимоотношенията - висша проверка на националното ни осъзнаване - подпомагат утвърждаването на естетическия идеал на нашата литература. Историческото събитие, голямото историческо събитие, каквото е освобо дителната за нашия народ Руско-турска война (1877—1878), не може да не потърси мястото си в литературата. Или по-скоро тя не може без него. Защото вековният конфликт между поробени и поробители оживява в победния си финал и съвсем естествено подтиква към художествено-творчески решения и обобщения. Като пресъздават възлов момент от националната ни съдба, представителите на новата българска литература доказват още веднъж верността си на ония дълбоко народностни принципи, на които е подчинен целият ни естетически развой. В тоя процес вземат участие заслужили творци като Петко Славейков, Л. Каравелов, Ив. Вазов, тогава начеващите творческото си дело К. Величков, Т. Влайков, Пенчо Славейков, поети и белетристи от по-ново време като Г. Караславов, А. Каралийчев, Хр. Радевски, Стефан Дичев, Й. Вълчев и др. Създава се литература патриотична, със свои качества и място в гражданско-демократичната линия на художествено мислене у нас, литература, която отразява изключително напрегнат момент от живота на българина, от национално-историческото му битие. Макар тематично-профилираните изследвания сега да не са на „мода" и да се изместват от теоретико-естетически, проблемни и жанрови разрези на литературния процес, при темата за Освобождението в българската литература имаме възможност да откроим редица характерни негови черти, като черти, 19 наложили се и чрез нейното разработване. Фактически тя затваря тематичния цикъл и кръгът от мотиви, свързани с националноосвободителните борби на българина, преутвърждава редица проблемно-съдържателни и стилови белези - вече като качества и белези на следосвобожденската ни литература. Като първи прояви на започващата да се създава българска литература в тях намират израз пак демократизмът и борческо-патриотичните внушения, тежнението към съд бата и преживяванията на българина, обществено-политическите идеали на историческия ни живот.