Фейлетонистът Алеко Константинов

Враговете му се опитаха да го уязвят, твърдейки, че започнал да пише фейле тони лично засегнат, когато пропаднал като кандидат за народен представител. Те не искаха да разберат, че това бе само поводът, който отприщи заложени потенциални сили и ориентира едно талантливо перо; който задълбочи съществу ващ вече конфликт с действителността, като му придаде определена социална острота. Прекият контакт с политиката на деня превърна тази фейлетонна енергия в емоционален протест срещу злото, в израз на едно морално отвращение, дошло от сблъсъка на човешки здравото и благородното с недостойната конюнк тура, за да достигне до удар по конкретните създатели и носители на тази конюнк тура. Защото фейлетонистът Алеко присъствува във всеки ред, излязъл от ръката му още в ученическите години; той е в първите неумели стихове, в първите прозаични опити, в частните му писма; в зрелите пътеписи и неповторимия „Бай Ганьо". И когато твърдим, че изборите раждат Алековия фейлетон, трябва да уточним: социално заострения, политически ориентирания фейлетон, фейлетонаоръжие, където, както никъде другаде, се съчетават и плътно покриват човекът, художникът, гражданинът. Днес за изследователя е невъзможно, а и ненужно да отделя въздействието на проявите на човека и гражданина от въздействието на фейлетоните като литературен факт. Значението на Алековата личност в млада България допълва значението и ролята на фейлетоните му. И това тяхно присъствие влияе положи телно върху градивните сили и тенденции на общественото ни развитие. Защото смехът на един хуморист с безукорно лично и гражданско поведение не може да бъде пренебрегнат. И ако трябва да търсим трайната значимост на тези творби, да откриваме причините за естетическото въздействие на голяма част от тях и днес, наред с художествените им качества трябва да оценим обстоятелството, че чрез тях се срещаме с една морално извисена, светла личност, в срещата с която се пречистваме, коригираме, самопроверяваме, самоосъждаме. Да се пише за фейлетониста Алеко Константинов това означава да се разкрият националните, социалните и психологическите измерения на личността му, създала тази дивна феерия, изтъкана от смях, от скръб, от ирония, от сарказъм и от омайна поезия“.