Публикувана на
Free access
Резюме
През 1933-1934 г. следвах славянска филология. По това време в университета вилнееха хайки от фашистки студенти и тайни полицейски агенти, които често предизвикваха стълкнове ния с прогресивните студенти. Продължаваше процесът срещу Георги Димитров, Попов и Танев в Лайпциг. По призива на партията, Комсомола и БОНСС студентите организираха и провеж даха акции, демонстрации ииздигаха лозунги за освобождаването на Георги Димитров и дру гарите му. Заливаха аудиториите с позиви, като приканваха студентите да участвуват масово във всички акции. Едни от големите студентски акции по това време бяха изгонването на ректора Любен Диков от аудитория № 6, акцията във Ветеринарния факултет и стачката на юрис тите, към която се присъединихме и ние филолозите, както и студентите от целия Историкофилологически факултет. Попаднах в комисия за даване дописки в прогресивната преса за хода на стачката, в която беше и Иван Хаджийски. Виждахме се всеки ден в университета, участвувахме в студентските акции и така нашето другарство, създало се в студентските борби, постепенно прерасна в сър дечна дружба. Иван Хаджийски беше завършил философия, а сега следваше последна година право, за да има свободна професия. При едно арестуване, което стана на ул. „Криволак" № 5 (където се бяхме събрали бонсистите-филолози и бяхме пуснали подписка за събиране средства подпомагане на стачката), Гешев заяви на „графа“ - полицейския агент, който постоянно стоеше пред входа на университета, да не ме допуска повече на лекции. Така вратите на уни верситета се затвориха за мене и по настояване на Хаджийски трябваше да запиша акушерство, да имам и аз свободна професия. за за Една вечер отивахме на кино и срещнахме някакъв познат на Хаджийски. Размениха си няколко думи и под предлог, че много бърза, непознатият подаде визитна картичка с думите: - Хаджи, ето адреса и телефона, обади ми се. Попитах кой е този другар. - Остави това парвеню, не заслужава да се говори за него. Да си продължим разговора. Аз изведнъж си спомних и му казах: - Знаеш ли, наскоро четох много интересна книга - „Авторитет, достойнство и маска". където авторът прекрасно е обрисувал образа на парвеното. Той леко се усмихна и ме запита кой е авторът. Казах, че е Иван Минков. Хаджийски се засмя и каза, че той също я ечел. Разбрах, че той е авторът. Близък приятел на Иван Хаджийски беше Христо Попов от Троян, ветеринарен лекар в с. Панчарево. По едно време Христо беше дълго време в София, виждахме се често и прекарвахме много вечери в интересни разговори. При едно арестуване бяха направили обиск в квар тирата ми на Граф Игнатиев". Хазаинът ми беше руснак-емигрант, изплаши се и ме изгониха Иван помоли Христо и той ме настани при една негова леля. Един ден Иван ми каза, че трябва да замине за Троян да уреди някои свои работи. След заминаването му в разговор с Христо разбрах, че Иван живее в двуетажна къща на главната улица в Троян и че баща му има манифактурен магазин. Не ми каза обаче, че половината от стоката в магазина са елеци и антерии, шити от баща му, престилки и детски роклички, шити 104 от майка му.


Иван Хаджийски

  • Издател
    Печатница на Издателството на Българската академия на науките
    Обхват на страниците:
    104
    -
    110
    Брой страници
    7
    Език
    Български
    Брой преглеждания:
    ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Ключови думи
    Резюме
    През 1933-1934 г. следвах славянска филология. По това време в университета вилнееха хайки от фашистки студенти и тайни полицейски агенти, които често предизвикваха стълкнове ния с прогресивните студенти. Продължаваше процесът срещу Георги Димитров, Попов и Танев в Лайпциг. По призива на партията, Комсомола и БОНСС студентите организираха и провеж даха акции, демонстрации ииздигаха лозунги за освобождаването на Георги Димитров и дру гарите му. Заливаха аудиториите с позиви, като приканваха студентите да участвуват масово във всички акции. Едни от големите студентски акции по това време бяха изгонването на ректора Любен Диков от аудитория № 6, акцията във Ветеринарния факултет и стачката на юрис тите, към която се присъединихме и ние филолозите, както и студентите от целия Историкофилологически факултет. Попаднах в комисия за даване дописки в прогресивната преса за хода на стачката, в която беше и Иван Хаджийски. Виждахме се всеки ден в университета, участвувахме в студентските акции и така нашето другарство, създало се в студентските борби, постепенно прерасна в сър дечна дружба. Иван Хаджийски беше завършил философия, а сега следваше последна година право, за да има свободна професия. При едно арестуване, което стана на ул. „Криволак" № 5 (където се бяхме събрали бонсистите-филолози и бяхме пуснали подписка за събиране средства подпомагане на стачката), Гешев заяви на „графа“ - полицейския агент, който постоянно стоеше пред входа на университета, да не ме допуска повече на лекции. Така вратите на уни верситета се затвориха за мене и по настояване на Хаджийски трябваше да запиша акушерство, да имам и аз свободна професия. за за Една вечер отивахме на кино и срещнахме някакъв познат на Хаджийски. Размениха си няколко думи и под предлог, че много бърза, непознатият подаде визитна картичка с думите: - Хаджи, ето адреса и телефона, обади ми се. Попитах кой е този другар. - Остави това парвеню, не заслужава да се говори за него. Да си продължим разговора. Аз изведнъж си спомних и му казах: - Знаеш ли, наскоро четох много интересна книга - „Авторитет, достойнство и маска". където авторът прекрасно е обрисувал образа на парвеното. Той леко се усмихна и ме запита кой е авторът. Казах, че е Иван Минков. Хаджийски се засмя и каза, че той също я ечел. Разбрах, че той е авторът. Близък приятел на Иван Хаджийски беше Христо Попов от Троян, ветеринарен лекар в с. Панчарево. По едно време Христо беше дълго време в София, виждахме се често и прекарвахме много вечери в интересни разговори. При едно арестуване бяха направили обиск в квар тирата ми на Граф Игнатиев". Хазаинът ми беше руснак-емигрант, изплаши се и ме изгониха Иван помоли Христо и той ме настани при една негова леля. Един ден Иван ми каза, че трябва да замине за Троян да уреди някои свои работи. След заминаването му в разговор с Христо разбрах, че Иван живее в двуетажна къща на главната улица в Троян и че баща му има манифактурен магазин. Не ми каза обаче, че половината от стоката в магазина са елеци и антерии, шити от баща му, престилки и детски роклички, шити 104 от майка му.