Литература и живот от Петър Тонков

Позицията, от която П. Тонков ана лизира литературните факти в своя та книга-дебют, съчетава социологическия подход с есеистично-публицистичното изло жение. Авторът посвещава своите изсле дователски амбиции не на частни въпроси на поетиката или на историческата перспектива на литературния процес, а на ангажираността на най-съвременната бъл гарска литература към обществените явле ния, към живота в единството на лична и обществено-национална съдба. Конкретният литературен материал, голяма част от който спада към „жанра" на оперативната критика („Работническата тема в една поредица“, „Две книги - една поетическа надежда“, „Мисли за младата поезия" и др.), Тонков се стреми да разгледа в контекста на марксистко-ленинската естетическа мисъл като подход и интерпретация на литературата и изкуството. Така студиите, които той посвещава на общоестетически въпроси („Жи вот и литература“, „Лениновата есте тика - диалектика и партийност“, „Достоевски - съвременни проблеми на миро гледа, личността и творчеството му"), поради факта, че акцентуват върху отношението художествена действителност - обективна действителност, трябва концептивно да обединят избора и оценката на художествения материал. Въпросът е, доколко авторът на книгата е успял да постигне това единство, да защити своето критическо „амплоа" над нивото на писаните по различен повод и събрани рецензии (лоша практика на нетърпе ливите дебюти) в (използуваме неговата оценка за книгата на млад поет „набързо събран алманах". Петър Тонков не може да разглежда литературната творба извън личността на художника, извън неговата мирогледна и гражданска позиция, превърната в естетическо качество. В този аспект той наследява затвърдени традиции в българската критика и литературо152 знание. От студиите в първата част на книгата интерес представлява тази, посветена на мирогледно-философските въз гледи на Достоевски. Тук авторът защи щава тезата за единството на субекти вната и обективната страна на художественото творчество, неразкъсвае - мостта на художествената структура от външно обуславящите я фактори - било то биографични, психологични, идеологични, социално-исторически. И именно защото доказва своите възгледи не дискурсивно, а „в борба“ с художествените факти и техните литературоведски „обработки“, статията добива тежестта на аргументирана и със страст защищавана позиция. Опирайки се на структуралното изследване на М. Бахтин върху поетиката на Достоевски, той същевременно полемизира със затвърденото в резултат на този подход подценяване на Достоевски философа, социолога и политика за сметка на Достоевски художника. Трябва да кажем, че Тонков се справя с поставената задача да изтъкне качествата на Достоевски мислителя и гражданина, опровергавайки наслоените представи за „неадекватното“ му присъствие в творчеството и да намери връзка между социалното и художественото битие на неговата идеология. Също така авторът успява да обедини документите от гражданскато поведение на писателя и открито афишираните възгледи („дневник на писателя" и др.) с художествения анализ на неговите романи. Тази статия действително доказва възможности у мла дия автор за диалектически синтез на субективно-художественото и обективносоциалното.