Път размирно метежен от Симеон Правчанов

През последните години нашата литературна критика направи значителни усилия, за да възстанови традицията на монографичните изследвания, на по-живото и непосредствено интерпретиране на живота и творчеството на редица наши автори, чието дело остава в съкровищницата на българската литература. Разбира се, и сега съществуват хора, които подценяват документално-художественото тълкуване на художествения свят, пристъпват с недоверие към творби, в които критикът си е позволил по-голяма волност, излязъл е от рамките на буквоядческото тълкуване, намерил е свеж и вълнуващ подход към привличащия го профил на даден творец. Немалко пречки се явяваха и по линията на „специализирането“ върху едно творчество, на самоволното „преразпределяне на авторите. Редица доморасли специалисти решиха, че могат да поставят табу върху отделни литературни зони и само те могат да се считат там за истинските притежатели на ценностите. По линията на това, че „за този автор вече еписано", за доста дълъг период се задържаше по-разнообразното тълкуване на дадено творчество и свързаните с него проблеми на литературния развой. Днес не без съжале ние можем да констатираме, че за редица от най-големите наши поети и писатели има написани само по една-две моногра фии, понякога само тънки брошурки, а не всестранни и задълбочени изследвания. Можем да посочим и драстични примери, когато за големи имена на българската литература няма поне едно сериозно литературно- критическо издание. Плахите опити далеч са недостатъчни, за да може да се осветли едно творчество по-пълно и цялостно. Когато около едно име се създаде повече критическа книжнина, Това значително спомага да се види от всички страни делото на художника, да се прецени неговото истинско място в литературния раз- вой, да се намерят типичният му облик и ори гиналните му творчески черти. Повечето Мнения биха допринесли за изясняване на самобитния характер на даден автор, за същ ността на неговите търсения и художествени реализации, за стила и метода. Не са много у нас писателите, за които мо- жем да се похвалим, че творчеството им е изследвано изцяло, намерило е своята истин- ска оценка. Нашата критика е все още длъж ница, още твърде малко е направено, за да се разнообразят начините на интерпретация, да се очертаят повече критически стилове на изследване. Малко са онези ценители на художественото слово, които съумяват по-дълго да об- щуват с даден автор, по-продължително време 136 да навлизат в интимно-естетическия свят на твореца, като вещи събирачи на факти и спо собни следотърсачи да умеят да пресъздадат отново жизнения и творчески път на худож ника. Някога Сент-Бьов беше оповестил, че му е нужно време и място, за да може да се усамоти с книгите на предпочитания пи сател, да открие това, което го привлича и вълнува най-трайно в неговото дело. Но ако в нашия динамичен век тая привилегия на големия френски критик е трудно достижима, то можем да посочим все пак и положителни примери в нашата съвременна критическа прак тика - изследванията на Симеон Султанов върху творчеството на Йордан Йовков и Светослав Минков, продължителното общу ване на Милена Цанева с богатото художе ствено наследство на Иван Вазов. У нас хубав пример за младите поколения изследователи представляват приносите на акад. Михаил Арнаудов в някои от моногра фичните му изследвания - книгите за Паи сий, Вазов, Яворов, показателни за това, колко плодоносно за критика и литературния историк е трайното навлизане в лабиринта на художествения мир, проникновеното и тънко анализиране на творби и проблеми. Завоевание на психо-биографичния критически метод са и редица от очерците на акад. Пантелей Зарев - „Христо Ботев“, „Димитър Димов“, „Емилиян Станев“, „Георги Караславов", в който той още веднъж показа, че критикът, литературният историк и теоретик не е сух, безпристрастен регистратор на факти и събития, не е документалист-буквояд, безапелационен литературен ментор, а жив, непосредствен възторжен ценител, който може с истинска художествена сила и умение да „разшифрова" художествения организъм, да възпроизведе моменти от жизнения и твор чески път на писателя, да го разкрие непо средствено и вълнуващо. И нас не може да не ни радва фактът, че редица съвременни критици показват значително нараснало майсторство при разкриването на творческата участ и житейската съдба на редица наши поети и писатели. Изследванията на Кръстьо Куюмджиев върху творчеството на Кирил Христов (. Певен на своя живот") и Димитър Димов, хубавите стегнати очерци на Здравко Петров за Никола Фурнаджиев, Гео Милев, Димчо Дебелянов, книгата на Иван Попиванов за Захари Стоянов, тънките свежи наблюдения и анализи на Еф рем Каранфилов в множество негови портрети убедително говорят за една линия в критиката, която намира все по-голямо признание и нарастващ авторитет. Към добрите сполуки можем да отнесем и търсенията на Симеон Правчанов в книгата му за Христо Смирненски „Едно последно лято" и особено новото му произведение „Път размирно ме тежен" - книга за съдбата и творчеството на Христо Ясенов.