Естетически размишления от Атанас Стойков

Написването на фундаментален труд, в който да бъде разгърната и извадена на необходимата научна висота категориалната система на марксистко-ленинската естетика и да бъде извършен философски синтез върху базата на конкретните постижения на Марксисткото изкуствознание, е невъзможно да се осъществи резултатно без достатъчни и разноаспектни проблемни изследвания. В тази насока трябва да търсим значението на книги като „Естетически размишления" от Атанас Стойков. Две са основните достойнства на тази книга: 1. Широк проблемно-тематичен обхват. В изследователското поле на естета попадат голям брой въпроси - от Винкелмановия принос в историята и теорията на изкуството до съвременните модернистични и формалистични явления. 2. Ясна и последователна концептуална система, която може да бъде проследена сигурно, независимо от широкия проблемнотематичен обхват на авторовата мисъл. Конкретният естетически анализ води у Стойков естествено до естетико-теоретичните обобщения. Ще разгледаме проявленията на тези достойнства в книгата и ще направим своите бележки по някои пропуски и спорни въ проси. Атанас Стойков използува един такъв несъмнено интересен факт, какъвто е спорът около изобразеното в „Лаокоон“, за да съ постави разбиранията на Винкелман и Лесинг за живописта. Но авторът дава поскоро критичен портрет или малък очерк за единия и другия и неговата цел не е да разглежда изчерпателно в сравнителен план естетическите възгледи на двамата крупни мислители, което до известна степен обяс нява прибързаността на заключението му, че Лесинг е разбирал по-дълбоко от Винкелман особеностите на изобразителното изкуство. Ако проанализираме внимателно становищата на двамата естети, ще се убе дим, че Лесинг е по-непоследователен от Вин келман, макар че на пръв поглед Лесинговите доводи за изобразяваното в „Лаокоон" преживяване изглеждат по-убеди телни. И двамата изхождат от виждането, че гръцкото изкуство изобразява човека в състояние на душевно спокойствие и уравновесеност, но докато у Винкелман на този идеал е подчинена и използуваната форма на съединяване израза с красотата, Лесинг смята обратно, че законите на съответното изкуство налагат характера на изобразя ваното душевно преживяване. Нима обаче самото съединяване на красотата с израза не се подчинява на такава обемаща катего рия, каквато е идеалът в изкуството? Мисля, че в това не може да има съмнение. Естествено съображенията на Лесинг, засягащи чисто техническата страна на формообразу ването, не могат да бъдат пренебрегнати. Изразно-техническите ограничения обаче никога не са имали предимство в истинското изкуство, иначе не бихме могли да си обяс ним холандската живопис, Веласкес, появата на карикатурата и развитието на изкуството изобщо. Авторът основателно сочи в очерка си за Винкелман редица негови идеи, които би трябвало да получат по-цялостна и задъл бочена разработка от марксистко-ленинската естетика. Да вземем такъв кардинален въпрос, какъвто е въпросът за отношението на изкуството към красотата в природата. „Есте тически размишления" ни дава достатъчно материал за разсъждения и изводи в тази насока, както и за изясняване на някои други естетически проблеми, тясно свързани с посочения. И Винкелман, а след него и Лесинг отстояват правилното разбиране, че красотата в изкуството не представлява пряко подражание на красотата в приро Дата - една теза, която бе разширена и обоснована научно едва от марксистко-ленинската естетика. Авторът дава решителен отпор както на натуралистическите фалшификации на социалистическия реализъм от критици на марксизма като Томас Мънро, така и на опитите да се изпразни от съдър жание самото понятие чрез спекулации в духа на „реализма без брегове" на Роже Га роди. Ученият красноречиво показва доколко превратно тълкуват Лениновите изказвания за изкуството естетите-антикомунисти и по-специално отношението на В. И. Ленин към творчеството на Л. Н. Толстой.