Балканско литературознание

Балканистиката обикновено се смята за нова наука. Но в миналото у нас бяха създадени трудове, които говорят, че нашите изследователи са забелязали плодоносността и значимостта на изследванията в тази област. Между найдобрите трудове на нашето литературознание се нарежда например трудът на големия български учен проф. Иван Шишманов „Песента за мъртвия брат в поезията на балканските народи“, отпечатан в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина през 1896-1897 г. Тоя труд поставя основни теоретически въпроси на балканското литературознание и същевременно пристъпва към решението на много специални проблеми из неговата област. Сравнителното изучаване на балканските литератури във връзка с фолклора на балканските народи довежда автора до интересни литературно-исторически и литературноестетически положения и до съществени културно-генетични и психо-демографски наблюдения и заключения. Сам проф. Шишманов сочи като задача на своя труд много по-големи постулати и повече решения от тези, които загатва неговото заглавие. Той отбелязва, че предприемайки своето изследване, е пожелал да проникне в умствения и нравствен мир на балканските народности, които в обработката на един и същ сюжет са проявили особените черти на своята национална култура. Как проф. Шишманов схваща изучаването дори на един фолклорно-литературен мотив върху по-широк терен, в случая върху терена на общобалканския духовен живот, личи и от думите му: „Гене алогията на едно сказание. . . не би имала голямо значение, ако не би била един важен показалец за международните и междуплеменните сношения и културни влияния, които са обусловили тая генеалогия...“1 До един обобщаващ труд върху балканските литератури в миналото у нас не се стигна, както изобщо не се стигна до такъв труд и никъде другаде. Трайно значение в нашето литературознание имаха и имат някои от проуч ванията на българо-сръбските и българо-гръцките литературни взаимоотношения. Тук на първо място трябва да бъдат отбелязани работите на проф. Боян Пенев „П. Р. Славейковата преводна и подражателна поезия“ и „Доси тей Обрадович у нас“. Твърде често Боян Пенев излага явленията от историяна българската литература върху широка балканска основа в своята монументална „История на новата българска литература“, ч. I-IV, 1930-1933 г. Не е излишно да отбележим, че през литературната епоха, която обхваща „История на новата българска литература“ — епохата на българската въз рожденска литература, развитието на българската литература е особено тясно свързано с литературния живот на съседните балкански народи.