Профили на съвременници от Здравко Петров

Книгата „Профили на съвременници" на Здравко Петров представлява отделни фрагменти от един оригинален критически летопис на нашата съвременна поезия. От ново се срещаме с някои негови любимци, познати ни от предишните му книги - Ни кола Фурнаджиев, Иван Пейчев, Богомил Райнов, Георги Джагаров, чиито профили авторът обогатява основно, попълва характеристиката им в процеса на тяхното развитие. Присъствуват и нови имена - Ели савета Багряна, Ангел Каралийчев, Христо Радевски, Атанас Далчев, Веселин Ханчев, Блага Димитрова, Димитър Методиев, Павел Матев - поети, към повечето от които авторът не крие своите критически предпочитания и афинитет. Пред нас са тринадесет портрета, някои малко непълни и су- бективни, но почти всички привлекателни със своето значително вътрешно богатство, артистично вживяване и вроден вкус към поетични ценности. Новото и хубавото, което забелязваме в творческото развитие на критика, е сериозното засилване и задълбочаване на историзма при разгръщане основните черти от профила на поетите. В най-пълноценните портрети, като тези на Христо Радевски, Фурнаджиев и Георги Джагаров, а и някои на поетите от 40-те години наред с експресив ната характеристика на творчеството им присъствува социалната и националната съдба на народа ни. Здравко Петров измъква поетите от глъбините на историческите съ бития и се стреми да ги представи в неподправен, почти достоверен вид. Още в начал ните фрази критикът търси и намира корените на поетиката на всеки отделен поет в сложната обществена действителност. Прониква в детайлите, които съпътствуват пораждането на една поетична фигура, но не потъва в подробности, не загубва основната нишка на сложния път, чиито особености критикът извлича от социално-политическите промени на даден исторически етап. Твърде добре умее да види и открои характерни черти на едно поколение, да проследи своеобра зието на различните поетични вълни, поровличат последица поетичните Oт изригвания, които са революционни промени. Най-убедителни са онези моменти, когато критикът разкрива с присъщата си разпа леност диалектическата връзка между поет иобщество, между личност и идея, сложното взаимодействие между творческа индивидуал ност и национална съдба. Тогава използува с вещина много исторически подробности, прави смели асоциации, улавя наелектри зираните революционни трептения, които образуват музиката на някой новороден поет. Изпитва сякаш някаква страст да при съствува на раждането и смъртта на поетичните явления. Тогава Здравко Петров е в стихията си и успява да достигне до ори гинални критически прозрения, да вдъхне живот на фигурата, която е сътворил и чието присъствие понякога се усеща съвсем зримо. В такива моменти есеистичното перо на Здравко Петров придобива дълбока социалноисторическа подплата, тогава той съвсем не витае в облаците, както може на пръв поглед по някой път да изглежда, а държи съвсем пряка връзка и непосредствено тесен контакт с всички видими и незрими размествания на земните пластове. Обикновено преди да скрои строго индивидуалния ко стюм на всеки поет, преди да извае отдел ните черти от профила му, критикът се е взирал най-педантично в средата, която го поражда, изследвайки всички сложни исторически предпоставки, които съпътствуват създаването на поетичния талант.