Критика и естетика от Пенчо Данчев

В творческата биография на един критик не всяка от неговите книги може да го характеризира най-добре, да покаже найверните и силни страни на неговия талант. Самата негова творческа практика често пъти го изправя пред разрешаването на ли- тературни проблеми, не най-близки до виж дането и същността му. Нерядко можем да срещнем в краткия показалец за издадените книги от критика творби, които не носят доказателства за неговата прозорливост, показват как редица схващания и оценки са отречени от времето. И може би поради това, колко само значимо е за литературата и литературната критика появяването на цялостна книга, в която повечето от събраните в нея статии да имат „непроменлива" стойност, да ни очертават убедително и открояващо автора. Без да има изчерпващо значение за творческата дейност на Пенчо Данчев, неговата последна книга „Критика и естетика" е именно от тези произведения, които носят в значителна степен характерното за кри тическия му талант, вярно представят тър сенията му на буден и отзивчив критик, подчертават редица важни наблюдения за съвременния литературен процес. Още самото заглавие на книгата ни говори доста красноречиво както за нейното съдържание, така и за предпочитанията и насочеността на този автор. Пенчо Данчев твърде често разработва в своите ста тии проблемите на съвременната българ ска поезия. Неотдавна той публикува портрети на Иван Давидков и на Лиана Даскалова в „Литературен фронт", често участ вува в творчески дискусии и разговори. За него по-малко се отнася трайният уп рек към нашите видни критици, че са се откъснали от текущата литературна про- дукция и често са чужди на парливите ежед невни въпроси на литературната кухня". Пенчо Данчев обича да пише за поетите и поезията. Явно на него му допада чув ствителният отклик на поетовото сърце на действителността. Сам той като критик е отзивчив към възникващите проблеми от нашия литературен живот и не се откъсва от съвременната лирическа продукция. Свързаността на Пенчо Данчев с найновите явления на поезията си има определено подчертано обяснение. Тя е заложена в самата му критическа позиция на марксист. С верен партиен критерий мери той градусите на поетическите вълнения, търси будното гражданско съзнание и социалната характеристика на стиховете. В значителна степен се интересува от прог ресивно-гражданската насоченост в развитието на разглеждания автор. За подхода му към поезията говори и встъпителната статия на неговата книга: „Поезия на гражданския патос". Накратко критикът проследява характерните моменти в развитието на нашата поезия и главно ней ните наследствени черти. Макар и на места доста констативен, Пенчо Данчев прави вярна обобщена ха рактеристика на развитието на българската поезия. Той се стреми лаконично да под чертае онези разностранни богати и ярки линии на развитие, които най-силно доказват плодоносното свързване на творчеството с борбата, с живия живот, с дейст вителността. Него го привлича тая неотклонимост на нашата поезия от съдбата на народа и родната земя. Редица поколения поети са защищавали истински своя талант чрез вярната служба на общото дело, на върховния възход напред. И като излиза от тая обобщаваща мисъл за силния граждански патос на българската поезия, авторът на „Критика и естетика" разглежда творчеството на редица наши поети, за да докаже чрез силата на анализа и критическите наблюдения своята поезия и творческа теза, Показателни са поетите, привлекли неговото внимание: Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Веселин Ханчев, Веселин Андреев, Пеньо Пенев, Петър Караангов, Андрей Германов и Любомир Левчев. Безспорно това са имена, доказали творчес ките си заложби и защитили талантливо и умно своето призвание. Във възходяща та линия на приемственост и развитие кри тикът набелязва постепенно проблемите не само в индивидуалното творчество, но и на цялата поезия. Това е отличителна чер та на критиката на Пенчо Данчев. Той раз143 глежда събития и явления в тяхната единност и многоизмеримост, никога не откъс ва едно творчество или съдбата на даден творец от общия поток на движение. На него му е абсолютно чуждо артистичното самонаслаждение от литературния любимец, не обича да се самозатваря с предпочитаните избраници от писателския ко лектив". Неслучайно и Пенчо Данчев беше този критик, който се изправи с истинска острота и назидателност срещу някои кри тици от по-младото поколение, като не мо жа да възприеме техния артистизъм и кри тическо епикурейство.