Резюме
В развитието на изкуството и културата Барокът представя цяла исто рическа епоха. Тя лежи между Ренесанса и Просвещението. Като термин, означаващ епоха, респективно стил в литературната история, названието Барок бе сравнително малко популярно. Напоследък обаче то навлезе стре мително в нашата наука и при много спорове за същността, която стои зад него, се наложи в нея. с Ние това защото то действително има на приемаме означение, право съществувание, доколкото историческата епоха между Ренесанса и Просве щението има свой облик, който се нуждае от детерминиране. За бързо развиващите се европейски страни, излезли от Средновековието, Ренесансът приключва през XVI в. Какво следва след него? Ако Ренесансът се свързва Реформацията в една значителна част от Европа и Реформацията е послед вана от Противореформацията, за всекиго от нас е явно, че Противорефор мацията не слага печата си върху цялостното развитие в Европа. Голямо течение в литературата и изкуството през епохата е Класицизмът. Но той също не обхваща в неговата широта идейния и художествен процес през епохата. Като че ли терминът, респективно понятието Барок, вмества в себе си сравнително най-пълно господствуващия стил и най-разпространените идейно-художествени явления на епохата. Ако някои смятат, че тоя термин принадлежи на архитектурата, трябва да възразим, че архитектурата не може да бъде изолирана от другите изкуства, включително и от литературата, и ако тя притежава свой - явен по най-важни показатели - стил, не можем да не потърсим и видим тоя стил и в другите изкуства, и в лите ратурата. Впрочем съвременните изследвания показаха достатъчно, че тоя стил е присъщ не само на архитектурата, но и на другите изкуства, и на литературата. Можем ли да говорим за Барок в историята на българската култура литература? Мнозина може би ще кажат: Западна Европа има такива неща, каквито ние нямаме! Тя има Ренесанс в едно ранно време, а нашето Възраждане започва тогава, когато Западноевропейският Ренесанс отдавна е приключил, а приключва и епохата, която назоваваме с термина Барок. Мисля, че подобно мнение не може да спре нашата изследователска pa- бота, насочена към разкриване процесите, които ни са познати от общото развитие на Европа и човечеството. Водейки се от една основна мисъл при изследването на историческите процеси - за монизъм в развитието, смятам, че не можем да не потърсим и Барок в културната и литературната ни история. 46 Проблемата за Барок в българската литература не се явява в настоящата статия за пръв път, макар изобщо тя да е нова за българското литературознание. Досега бе посочвано на няколко пъти наличието му, но схващане за по-широко бароково течение в литературния ни живот от една определена епоха не се е наложило. Много по-убедително бе посочено наличието на Барок в българската архитектура. Въз основа на обилен материал именно М. Бичев разкри както наличието му, така и неговото значително разпространение в България през епохата на Българското Възраждане. Бичев показа австрийския Барок като първообраз на българския.
Барок в българската литература
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:46-62Брой страници17ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеВ развитието на изкуството и културата Барокът представя цяла исто рическа епоха. Тя лежи между Ренесанса и Просвещението. Като термин, означаващ епоха, респективно стил в литературната история, названието Барок бе сравнително малко популярно. Напоследък обаче то навлезе стре мително в нашата наука и при много спорове за същността, която стои зад него, се наложи в нея. с Ние това защото то действително има на приемаме означение, право съществувание, доколкото историческата епоха между Ренесанса и Просве щението има свой облик, който се нуждае от детерминиране. За бързо развиващите се европейски страни, излезли от Средновековието, Ренесансът приключва през XVI в. Какво следва след него? Ако Ренесансът се свързва Реформацията в една значителна част от Европа и Реформацията е послед вана от Противореформацията, за всекиго от нас е явно, че Противорефор мацията не слага печата си върху цялостното развитие в Европа. Голямо течение в литературата и изкуството през епохата е Класицизмът. Но той също не обхваща в неговата широта идейния и художествен процес през епохата. Като че ли терминът, респективно понятието Барок, вмества в себе си сравнително най-пълно господствуващия стил и най-разпространените идейно-художествени явления на епохата. Ако някои смятат, че тоя термин принадлежи на архитектурата, трябва да възразим, че архитектурата не може да бъде изолирана от другите изкуства, включително и от литературата, и ако тя притежава свой - явен по най-важни показатели - стил, не можем да не потърсим и видим тоя стил и в другите изкуства, и в лите ратурата. Впрочем съвременните изследвания показаха достатъчно, че тоя стил е присъщ не само на архитектурата, но и на другите изкуства, и на литературата. Можем ли да говорим за Барок в историята на българската култура литература? Мнозина може би ще кажат: Западна Европа има такива неща, каквито ние нямаме! Тя има Ренесанс в едно ранно време, а нашето Възраждане започва тогава, когато Западноевропейският Ренесанс отдавна е приключил, а приключва и епохата, която назоваваме с термина Барок. Мисля, че подобно мнение не може да спре нашата изследователска pa- бота, насочена към разкриване процесите, които ни са познати от общото развитие на Европа и човечеството. Водейки се от една основна мисъл при изследването на историческите процеси - за монизъм в развитието, смятам, че не можем да не потърсим и Барок в културната и литературната ни история. 46 Проблемата за Барок в българската литература не се явява в настоящата статия за пръв път, макар изобщо тя да е нова за българското литературознание. Досега бе посочвано на няколко пъти наличието му, но схващане за по-широко бароково течение в литературния ни живот от една определена епоха не се е наложило. Много по-убедително бе посочено наличието на Барок в българската архитектура. Въз основа на обилен материал именно М. Бичев разкри както наличието му, така и неговото значително разпространение в България през епохата на Българското Възраждане. Бичев показа австрийския Барок като първообраз на българския.