Безименен ли е старобългарският разказ за зографските мъченици?

В историята на старобългарската литература Разказът за зографските мъ ченици заема понастоящем скромно място. Обикновено той бива отбелязван като едно от произведенията на нашата историческа книжнина от XIII век, написано на историческа тема - избиването през 1275 г. в българския Зографски манастир на 21 монаси-българи и 4 светски лица. Приема се, че появата на Разказа ев пряко отношение със съществуващата по време на Второто българско царство нашенска летописна традиция, от която Разказът е малка, стигнала до нас отломка със своя специфична, продиктувана от темата и времето на възникването му, противолатинска тенденция. И Йордан Иванов, и Петър Динеков са на мнение, че Разказът е написан почти по следите на събитията и доколкото в него има загатвания за външните опасности, заплашващи българския народ, те се отнасят до неговите политически и държавни взаимоотношения в края на XIII век. 2 Както се вижда, Разказът не еоставен без внимание от нашите литературни историци. И все пак написаното досега за него е сравнително малко, за да може въз основа на него да се очертае истинското място на Разказа в старобългарския литературен процес. Причината за това състояние на проучванията е там, че това наше средновековно историческо съчинение се смята за безименно, като въпросът за неговото по-сигурно или възможно авторство не е и поставян.