Резюме
Освобождението на България от многовековния отомански гнет открива широки възможности пред разкрепостената национална духовно-творческа енергия. Изявила се с неподозирана сила и така ярко през последните десе тилетия на величавата възрожденска епоха, сега с измененията на соци ално-политическия живот тя бележи нови значителни успехи в различ ните области на знанието. Културно-историческите, литературно-художествените, критико-естетическите традиции на възрожденците се подемат и преосмислят, съобразно новата обществена действителност. Тя подхранва зараждането и на нови явления и тенденции. При все че освобождението от 1878 г. създава нов етап в общественополитическото и социално-икономическото развитие на българския народ, в областта на духовно-интелектуалната дейност през десетилетието, непосредно след Руско-турската война, ние сме свидетели на една твърде широка идейно естетическа приемственост. Тук процесите сякаш продължа ват в същата насока, проявяват по-голяма жизненост, темповете им не са толкова резки.
Българската литературна критика през 80-те години на XIX в.
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:9-52Брой страници44ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеОсвобождението на България от многовековния отомански гнет открива широки възможности пред разкрепостената национална духовно-творческа енергия. Изявила се с неподозирана сила и така ярко през последните десе тилетия на величавата възрожденска епоха, сега с измененията на соци ално-политическия живот тя бележи нови значителни успехи в различ ните области на знанието. Културно-историческите, литературно-художествените, критико-естетическите традиции на възрожденците се подемат и преосмислят, съобразно новата обществена действителност. Тя подхранва зараждането и на нови явления и тенденции. При все че освобождението от 1878 г. създава нов етап в общественополитическото и социално-икономическото развитие на българския народ, в областта на духовно-интелектуалната дейност през десетилетието, непосредно след Руско-турската война, ние сме свидетели на една твърде широка идейно естетическа приемственост. Тук процесите сякаш продължа ват в същата насока, проявяват по-голяма жизненост, темповете им не са толкова резки.