Поезия и правда. Диалог

Широка библиотечна зала в Дома на културата. Лявата страна е заета с етажерки с книги, небрежно наслагани в различни положения. Вдясно - широки прозорци, които обхващат цялата стена и правят залата светла и разполагаща към покой и размисъл. В ъгъла висок до тавана филодендрон, чиито широки листа сякаш съзнателно са се обърнали към слънцето, за да им спомня далечната тропическа родина. На продълговата маса двамата опоненти седят и разлистват книги и списания. Те са напуснали съседната зала, където се чете доклад за поезията. Янков. (С усмивка). Тук сме напълно спокойни. Никой няма да смути нашия разговор. Както знаете, писателите се боят от думата „библио тека". Тя е за тях нещо като книжарски музей, гробница на имена, достойни за уважение, но задушени от литературен тамян. Горано в. (С горчивина). Колко лесно писателят може да изостане от времето! Епохата му отваря широко вратите си, а той се е хванал за някоя догма и се държи за нея като слепец за тояга! Попадна ми неотдавна съдебното дело на Джордано Бруно пред съда на Инквизицията. Като верен син на католическата църква, Бруно признава догмата за „триединството на бога“, признава я „априори“, като словоупражнение, но, казва той, тя няма нищо общо с безкрайността на вселената и безбройността на световете". Той нарича светите отци „съзвездие от педанти, които със своето невежество, самонадеяност и грубост би изкарали от търпение самия Йов". Схоластиката е за него „черупка за душите“, вместо „зърно на познанието". Янков. (Смее се). Какво да се прави! Великият човек винаги върви пред своето време. Горанов. Не. Тук има и нещо друго. Такава е педантичната мисъл. Тя е ленива, сектантска, липсва и полет. Ето защо аз разделям писателите на два типа: сектанти и художници, т. е. творци. Сектантите не могат да бъдат творци поради своето сектантство, те изостават в развитието си, пристигат на аеропорта на историята, когато реактивната машина на времето е отдавна излетяла.